Читать «Смъртоносни разкрития» онлайн - страница 2

Пред размътения й поглед се появи бледо и босо детско краче. Фиона пусна камъка и сграбчи глезена с две ръце. Сетне обгърна детето през кръста, заби нозе сред плъзгавите камъни по речното дъно и се оттласна нагоре. Сплетените клони отново се впиха в ръцете и лицето й, сякаш искаха да й отнемат детето, но тя отчаяно го стискаше в прегръдката си.

Най-сетне дънерът отплава по течението. Фиона отвори очи и срещна ужасения поглед на едно малко момиченце, което се взираше в нея. Момиченцето премигна и се закашля, а тя усети как в очите й бликват сълзи. Живо е! Появи се шофьорът на пикапа, залитайки сред бурните води, и протегна ръка на Фиона, която се бе вкопчила в плачещото дете, сякаш животът й зависеше от това.

Рехави аплодисменти се разнесоха откъм малката групичка зяпачи, които бяха отбили колите си от пътя да помогнат и сега снимаха с камерите на телефоните си. Зад тях се издигаха зелените планини, които ограждаха Кечъм и Сън Вали, а над всички се простираше лазурното небе, дало името на местността.

Фиона вдигна високо момиченцето, опитвайки да скрие собственото си лице от снимащите с телефоните си зяпачи.

Малкото вече плачеше с пълен глас, което бе радостен знак. Когато Фиона залитна за миг по неравното речно дъно, детето се вкопчи в нея с неочаквана сила.

— Няма да те пусна — обеща му тя.

В далечината зави сирена — приближаваше линейка от болницата „Сейнт Люк“, която бе само на около километър от мястото. Някой се беше обадил на 911. Разнесоха се още аплодисменти, когато шофьорът на пикапа изведе Фиона на сушата и тя падна на колене, без да изпуска от прегръдките си детето. А то се притисна още по-силно към своята спасителка.

— Ти си добре. Добре си — шепнеше Фиона, докосвайки с устни мократа му сплъстена коса, докато няколко души се спускаха по насипа, а шофьорът на пикапа извика да им направят място.

Още камери защракаха, дори Кайра я снимаше с нейния фотоапарат. Бяха твърде много, за да могат да се контролират. Фиона предполагаше, че снимките вече пътуват по Интернет. В един момент си живееше анонимно в едно заспало градче в Айдахо, а в следващия се озова на открито…

Безпомощна да стори каквото и да било, Фиона разбра, че този миг ознаменуваше спасяването на един живот и много вероятно загубата на друг: нейния.

2.

Уолт Флеминг влезе в спешното отделение на болница „Сейнт Люк“, съпроводен от обичайните погледи, които предизвикваше шерифската му униформа. Реакцията никога не бе еднозначна и му влияеше различно. Хората едновременно се страхуваха и се впечатляваха от полицията. Всеки бе виновен в някое прегрешение, макар и съвсем дребно — нещата се свеждаха до това, доколко го показваха.

— Кеншоу! — извика той към сестрата на регистратурата, без да забави ход. Въпреки че бе загрижен за здравето на детето, извадено от Биг Ууд Ривър, в момента повече го вълнуваше състоянието на спасителката му.

— Втора стая! — упъти го сестрата по коридора след него.