Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 9

Уърм леко наклони главата си на една страна.

— А тунелите на Гилдията?

„Значи знае, че имам достъп до тях“. Сери поклати глава.

— Така щях да ги разкрия на враговете си. После трябваше да предупредя Гилдията за това и мисля, че нямаше да ми хареса начинът, по който щяха да решат проблема. Предполагам, че и на теб няма да ти хареса да започнат да душат наоколо.

Мъжът повдигна вежди.

— Не. — Той сви рамене и въздъхна. — Ако бяхме позволили на онзи, който е изпратил убийците по петите ти, да ви намери, той щеше да открие и нас. А щом вземе вашите неща, нищо няма да го спре да вземе и нашите.

Сери изгледа замислено Уърм. Слигите бяха много по-добре запознати със случващото се в горния свят, отколкото бе очаквал. И бяха прави за Скелин. Щом превземеше територията на Сери, той щеше да контролира и слигите.

— Скелин или аз. Не е кой знае какъв избор — каза Сери.

Уърм поклати глава и се намръщи.

— Той няма да ни остави на мира, както правиш ти. — Мъжът кимна към тунелите. — Той ще ги пожелае, защото иска онова, до което водят.

Гилдията. Сери потрепери. Дали това беше просто предположение на водача на слигите, или той бе наясно с плановете на Скелин? Крадецът отвори уста да го попита, но Уърм се обърна и впери поглед в него.

— Показах ти това, за да знаеш. Но не можеш да останеш — каза той. — Ще те изведем горе, на безопасно място, но това е всичко.

Сери кимна.

— Не мога и да се надявам на повече — отвърна той, влагайки в тона си цялата си благодарност.

— Ако се наложи да се върнеш, просто кажи името ми и ще останеш жив, но ще трябва пак да те изведем навън.

— Разбирам.

Двамата се гледаха още известно време, после Уърм кимна.

— Къде искаш да отидеш?

Сери се обърна към Аний и Гол. Дъщеря му изглеждаше разтревожена, а Гол беше пребледнял и изтощен. Къде биха могли да отидат? Имаше още няколко души, които им дължаха услуги, но наблизо нямаше нито едно скривалище. Нито един съюзник, на когото да се доверят или да рискуват живота му. „Освен един“. Сери се обърна отново към Уърм.

— Отведете ни там, откъдето дойдохме.

Мъжът каза нещо на младежите, които бяха спасили Сери и спътниците му. Уърм даде знак на Крадеца, че трябва да тръгне с тях, после се отдалечи, без дори да се сбогува. Сери реши, че обичаят на слигите е такъв и също се обърна.

Те напуснаха територията на слигите бавно, за което Сери беше много благодарен. След като страхът и облекчението се бяха разсеяли, мястото им бе заето от умората. Налегнаха го мрачни мисли. Гол също влачеше крака. Поне Аний можеше да разчита на енергията на младостта. Сери започна да разпознава стените, покрай които се движеха, и скоро след това водачите им слиги изчезнаха в тъмнината. Фенерът, който носеше Сери, пропука и угасна, защото маслото му беше свършило. Гол не възрази, когато Крадецът взе неговия фенер и ги поведе към входа към подземията на Гилдията.

Когато минаха през него и вратата се затвори зад гърбовете им, Сери усети как голяма част от напрежението и страха го напускат. Най-после бяха в безопасност. Той се обърна към Аний.