Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 11

Това бе недостатъкът на кръвните камъни. Те пренасяха мислите на приносителя им до съзнанието на магьосника, чиято кръв бе използвана за направата им. Но създателят им не можеше да спре да усеща мислите на приносителя, което беше особено неприятно, ако приносителят биваше измъчван.

Точно това бе причинено на неговия стар приятел и наставник Ротан от един от сачаканските изгнаници — наричани ичани — които преди двайсет години бяха нападнали Киралия. Мъжът беше заловил Ротан, но вместо да го убие, той бе направил камък от кръвта му. После го слагаше на ръката на всяка една от жертвите си и заливаше Ротан с чувствата и мислите на ужасените, умиращи киралийци.

А кой от Черната магьосница Сония и Разпоредителя Оусън ще бъде засегнат повече, ако пръстенът му бъде отнет? Денил потрепери при очевидния отговор.

— Остави го — посъветва го той. — Аз ще взема пръстена на Оусън. Дай ми този на Сония да го скрия, в случай, че прочетат съзнанието ти и научат за него.

Лоркин погледна към Денил със странен, леко развеселен блясък в очите.

— Не се тревожи, няма да успеят да прочетат нищо.

Денил погледна изненадано младия магьосник.

— Ти можеш ли…?

— Донякъде. Не ми остана време да усвоя всички умения на Изменниците. Ако някой се опита да прочете съзнанието ми, няма да успее, но ще разбере, че не е успял.

— Да се надяваме, че няма да се стигне до това — каза Денил. Той отстъпи назад към вратата. — Отивам да скрия това и ще се видим в господарската стая.

Лоркин кимна.

Денил забърза обратно към стаята си, нареди на роба да излезе и да не пуска никой вътре, след което се огледа за място, където да скрие пръстена. „Лоркин може да блокира разчитането на съзнанието!“ Ашаки Ачати, съветникът на сачаканския крал, с който Денил се бе сприятелил след завръщането си в Арвис, беше споменал, че Изменниците умеят да го правят. Как иначе шпионите им, които се преструваха на роби, успяваха да останат скрити? „Чудя се какво ли още не ми е казал Лоркин“. Изпълни го чувство на безсилие. Откакто се беше върнал в Арвис, Лоркин отказваше да сподели каквото и да било за бунтовното общество, в което бе живял през последните няколко месеца. Денил разбираше, че бившият му помощник е научил тайни, които не можеше да разкрие, без да рискува живота на много хора. „Но така остава впечатлението, че той е лоялен на тях, а не на Гилдията и Киралия“.

Младият магьосник отново бе започнал да носи мантия, така че очевидно се смяташе за гилдиец — макар че при срещата им в планината той бе казал на Денил, че Гилдията трябва да се отнася към него като към напуснал.

Крачетата на пътническия сандък на Денил бяха направени да изглеждат като дървени пънове с груба, усукана кора. Денил я беше разрязал с магия и бе направил малка кухина зад нея, в случай, че се наложеше да скрие пръстена на Оусън. Сега пъхна вътре пръстена на Сония и отново затвори кухината. После тръгна към господарската стая, част от традиционната сачаканска къща, в която главата на семейството посрещаше и развличаше гостите си.