Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 21

След една последна проверка, тя изтегли сетивата си от тялото, пое си дълбоко дъх и отвори очи. Лицето на Гол вече не бе вкаменено от болка. Той я погледна и се усмихна.

— По-добре ли си? — попита тя.

Той кимна.

— Да. Но съм… изморен. Много изморен. — Едрият мъж се намръщи. — И жаден.

— Така и трябва да е. Ти изгуби много кръв и сигурно имаш някакво възпаление от отровата.

— Острието е било намазано с отрова? — попита разтревожено Сери.

— Не, но червата му са били разрязани. Онова, което е било в тях, действа като отрова, ако проникне в останалата част на тялото.

Сери изгледа замислено едрия мъж.

— Известно време няма да си във форма за тренировки. — Той се обърна към Лилия. — След колко време ще се възстанови напълно?

Тя сви рамене.

— Не съм сигурна, но ще стане по-бързо, ако получава добра храна и чиста вода. — Момичето погледна към Аний. — Ако дойдеш с мен, ще проверя дали Джона не е оставила нещо в стаята. Поне ще има чиста вода.

— Вече закъсняваш за занятия — посочи Аний. — По-добре отивай право в Университета.

— Облечена с това? — Лилия погледна към ученическата си мантия. Тя беше измачкана и изцапана от пълзенето през тесния отвор в стените на магьосническите жилища, който бяха използвали, за да се измъкнат от стаята на Сония и да стигнат до подземните тунели. В друг случай Аний щеше да донесе със себе си дрехи за преобличане, но този път се бе появила с празни ръце. Не можеха да ги държат в стаята на Сония, за да не ги намери някой. Лилия не искаше Гол да умре защото тя не е успяла да намери с какво да се преоблече.

Аний погледна към мантията на Лилия.

— Не можеш ли да използваш магия, за да я почистиш?

Лилия въздъхна.

— Мога да опитам. Зависи колко е изцапана. Може да отнеме повече време, отколкото да се прибера и да се преоблека.

Аний я огледа.

— Не изглежда толкова зле. Спокойно можеш да обясниш вида си със спъване и падане в канавката.

— Ами храната и водата?

Аний сви рамене.

— Аз ще го направя.

— Сония ще остане вкъщи цял ден.

— Тя работи нощна смяна в болницата, нали? Значи ще спи.

— А ако се събуди?

— Тогава ще й кажа, че съм ти дошла на гости и съм огладняла.

— Ако имаме нужда само от вода, знам няколко течащи тръби — обади се Сери. Той погледна сурово Лилия. — Но ще се окажем в по-сложна ситуация, ако пропуснеш занятията си и някой разбере, че си обикаляла в тунелите под Гилдията. Известно време ще се наложи да останем тук и ще имаме нужда да ни посещаваш от време на време.

Лилия отмести поглед от него към Аний. Той беше прав, разбира се. Макар занятията да не изглеждаха толкова важни, колкото безопасността и здравето на приятелите й, пропускането им щеше да предизвика съмнения. Тя отново се прокле за любопитството си и изпробването на инструкциите за овладяването на черната магия в книгата на Наки. Докато беше обикновена ученичка, никой не й бе обръщал особено внимание. Тя въздъхна и кимна.

— Добре. Но довечера ще се върна и ще донеса вечеря за всички ви.

— И как ще го направиш? — попита Сери и повдигна вежди.

— О, Джона винаги ми носи повече храна и ми оставя малки сандвичи, за да имам какво да хапвам, докато уча. Довечера ще имам необичайно голям апетит.