Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 19

Улови се, че въздъхва отново, погледна през рамо и отвори вратата с магия.

На прага застана Разпоредителят Оусън. Сония примигна изненадано.

— Разпоредителю.

— Черна магьоснице Сония — каза той, навеждайки учтиво глава. — Мога ли да вляза?

— Разбира се — отвърна тя, обръщайки се с лице към него. Той затвори вратата. — Искате ли чаша рака или суми?

Той поклати глава.

— Нося лоши, но не съвсем неочаквани новини.

Изпълни я не особено приятно усещане — сякаш всичките й вътрешни органи се бяха втечнили. Лоркин.

— Колко лоши?

Устните на Оусън потрепнаха съчувствено.

— Не са най-лошите. В противен случай щях да бъда по-прям. Лоркин е отказал разчитане на съзнанието. Крал Амакира поиска от нас да му заповядаме да го приеме. Крал Мерин отказа. Амакира изпрати Лоркин в затвора.

Полазиха я студени тръпки и стомахът й се сви. В главата й се появи образът на Лоркин, окован във влажна, тъмна клетка и тя усети, че й се повдига. За нея той бе още едно изплашено момче. „Но всъщност не е. Той е вече мъж. Знаеше, че това може да се случи и въпреки това отказа да предаде Изменниците. Трябва да се доверя на преценката му, че те заслужават да бъдат спасени“. Тя отново насочи вниманието си към Оусън.

— И сега какво? — попита Сония, макар Върховните магове да бяха обсъждали тази вероятна ситуация няколко пъти досега.

— Работим по въпроса за освобождаването му. Имам предвид Гилдията, краля и краля на Елийн. Ако Лоркин е прав и може да им попречи да разчетат съзнанието му, то ние трябва да убедим Амакира, че освобождаването му е най-лесният начин да научи повече за Изменниците. И тук се намесваш ти.

Сония кимна и почувства закъсняло облекчение. Задачата й да се срещне с Изменниците от името на Гилдията се бе усложнила, откакто стана ясно, че крал Амакира няма да позволи на Лоркин да напусне Сачака, докато не научи каквото може от него. Гилдията беше решила да я изпрати в Арвис, за да преговаря освобождаването на сина си. Усложняването на лоркиновото положение може би ги беше накарало да променят намеренията си.

Тъй като Висшите магове бяха решили, че само черен магьосник може да постигне уважението, необходимо за преговорите със сачаканския крал, това означаваше, че трябваше да избират между нея и Калън — тъй като Лилия беше още малка и все още учеше. Съществуваха достатъчно причини да не изберат никой от тях. Сачаканците смятаха жените за по-нисши от мъжете, а тъй като тя бе майка на Лоркин, това я правеше податлива на изнудване, но пристрастеността на Калън към роета го превръщаше в ненадежден пратеник, който лесно би могъл да бъде принуден да сътрудничи.

„И може би защото знае, че и преди съм убивала сачаканци и ще бъда готова да го направя отново, за да спася сина си, Амакира ще бъде склонен да го освободи“.

Разбира се, сачаканският крал можеше да заплаши да нарани Лоркин, за да спечели нещо от нея, но опитът му едва ли щеше да се увенчае с успех. Тя не знаеше какво искат да разберат и не можеше да му заповяда да говори. Можеше единствено да обещае, че ще се опита да го убеди да говори, ако те го освободят.