Читать «Философско разследване» онлайн - страница 182

Джейк сви рамене.

— Какво да казвам?

— Назовавай разни неща. Говори за тях. Отнасяй се към тях в речта си. Сякаш съществува само едно нещо, наречено „да се говори за нещата“. Все едно си момиченце, което говори на куклата си. Дължиш ми поне това, задето запази живота ми. Ще го сториш ли?

— Никога не съм обичала куклите. Но за теб ще направя изключение.

На лицето му се изписа облекчение.

Накрая Джейк го попита защо е убил всички онези мъже. Какъв е бил мотивът му?

Интелигентните му очи се завъртяха към небето. Акцентът му изведнъж стана американски.

— Мотивът ми ли? — лаконично се изсмя той. — Ами мисля, че всичко се дължеше на вътрешно емоционално преживяване, осъзнато чрез импровизация. Мотивацията… Хората винаги задават на убиеца този въпрос, Джейк. „Кажи, Коуди, какво те накара да го направиш? Защо уби всички онези жени?“ Сигурно им дотяга да им задават този въпрос и да не намират отговор. Това ги притеснява. Съсипват живота си, а обяснение няма. И след известно време измислят нещо, само за да разкарат хората. И какво казват убийците? „Имах видения на Исус и неговите ангели, които ми казаха да го сторя.“ Или: „Чух гласа на Аллах, който ми каза да убия неверниците“. Но, знаеш ли, такова обяснение ни връща в началната фаза на развитието на човека и пръв го е казал Авраам: „Господ ми каза да убия моя син Исак и аз щях да го направя“. Добре че отново чул Неговия глас и не извършил убийството… В днешно време, когато приемаме, че накрая убиецът казва истината, религиозното оправдание поразява като доказателство за неговата невменяемост. И ако решим, че той лъже, слагаме му инжекцията. Ала каквото и наказание да приложим, това обяснение остава разбираемо за нас. Не е особено оригинално, но ние с готовност приемаме, че със сигурност има някакво необикновено обяснение за извършването на нещо толкова ужасно като убийството на майка си, баща си или на кучето си. В определен смисъл това е единственото обяснение, което хората разбират. — Естерхази се усмихна и за миг сякаш се пренесе другаде. — Но ако искаш обяснение, подхождащо повече на нашите модерни времена, Джейк, аз ще ти дам такова. Ако липсата на логика характеризира вярата, тогава е вярно и обратното. Щом човек не вярва в нищо, остава само логиката. Някой друг на мое място може да твърди, че Господ го е накарал хладнокръвно да убие дванайсет души. Аз заявявам, че ме накара да го направя гласът на Логиката. Чух гласа на Логиката и на нейния служител Разума и изпитах желание да убивам. Просто различен вид лудост, това е всичко… Но ти прочете тетрадките, нали? Ти си детективът. Това беше твоето разследване. Ти ме залови. Ти трябва да знаеш отговорите. Ти възстанови моралния ред в света, който беше временно нарушен от престъпленията ми. Колко Шекспирово от твоя страна, Джейк. Може би аз трябва да ти задавам въпроси. Е, какво е твоето мнение, главен инспектор?

Тя сви рамене.

— Според мен всяко възстановяване на моралния ред, каквото ти описваш, е илюзия. Ти би трябвало да знаеш всичко за илюзиите, Пол. Погледни се, прекарал си половината си живот с апаратурата за виртуална реалност. Дори сега може би мислиш, че си облечен в сензорния костюм и шлема. Ако имам някакво обяснение, то е, че ти вече не различаваш реалността от нереалността. Но това не те прави много по-различен от множество други хора. Днес никой не го е грижа за действителността. Вероятно винаги е било така. Това ли би нарекъл морален ред? Ако питаш мен, никъде няма равновесие. А това… разследване беше само временно задържащо действие. До следващия път.