Читать «Философско разследване» онлайн - страница 134

Парменидис колебливо погледна Джоунс.

— Сигурен ли сте, че мога да й кажа?

— Не се притеснявайте. Главният инспектор няма да го сподели с никого. Имате думата ми.

Гъркът като че ли се поуспокои.

— Добре. Вярвам ви. Ами, госпожице главен инспектор, аз съм ВМЯ-отрицателен. Предполагам, че знаете какво означава това.

Джейк кимна.

— Веднъж седмично ходя в Института на консултации как да се справям със ситуации, които понякога ме карат да проявявам насилие. Като футбола. И турците. Не знам какво ще стане с мен, но…

Той нервно сви рамене.

— Моля, продължете — каза Джейк, вече по-заинтересована.

— Ами, онзи мъж върви след мен. Качвам се на метрото на Виктория Стейшън, а той — пак там. В Грийн Парк — също. Тръгвам по Пикадили, към ресторанта на братовчед ми, и се питам: „Защо те преследва този човек, Кириякос?“. Влизам в църквата там… как се казваше…

— „Сейнт Джеймс“ — напомни му Джоунс.

— Да. И онзи тип — също. Сяда зад мен. След една-две минути страшно се ядосвам. Ставам, сграбчвам го за гърлото и го питам: „Защо ме преследваш, копеле?“. Знаете ли, уплаших се, че той може да има нещо общо с програмата „Ломброзо“. Да е някакъв таен полицейски агент.

— Той отговори ли на въпроса ви? — попита Джейк.

— Каза, че бил турист. Разтърсвам го здраво и отговарям, че не му вярвам. Настоявам да ми каже защо ме преследва, инак ще го ударя. После в църквата влизат някакви хора и за секунда си помислям, че са заедно с онзи тип. После изведнъж осъзнавам, че това е църква и не трябва да се държа така. Опитвам да си спомня какво ми каза консултантът — да запазя спокойствие. Въздържам се, пускам го и той побягва. Сега си мисля, че може да е бил педераст или нещо подобно и да ме е харесал.

Джейк трепна.

— И какво ви убеди, че той може да е нещо по-различно?

— Този човек забрави нещо в църквата. Туристически справочник на Лондон. Уплаших се, когато по-късно го разгледах, защото улицата, на която живея, беше подчертана в индекса. И номерът на къщата ми. Имаше и други подчертани адреси. Пък и най-после събрах смелост да отворя писмото, което ми даде консултантът. Там пише да се свържа с полицията заради собствената ми безопасност. Прочетох го едва вчера, защото преди се страхувах, че е заповед за депортирането ми или някаква карантина за мъже като мен. Както и да е, прочетох писмото, спомних си за справочника и си помислих, че може би двете неща са свързани. И че човекът с пътеводителя може би е убиецът, който застрелва в главата мъжете като мен. И затова дойдох тук.

— Носите ли справочника?

Джоунс й подаде найлоновата торбичка с пътеводителя.

Джейк кимна.

— Постъпили сте правилно, господин Парменидис. Бихте ли ми казали какво е кодовото ви име?

Гъркът се ухили глуповато.

— Уилям Шекспир. Каква чест, нали?

— Ами, мисля, че сте се разминали на косъм. Имате право. Онзи човек е бил убиецът, когото търсим. Той е застрелял всички онези мъже. Щял е да убие и вас, ако не сте се държали по този начин. Но трябва да ви помоля да не казвате на никого за това. Единственият ни шанс да го хванем, е да сме сигурни, че няма да го предупредим и уплашим. Ако се усъмни, че някоя от потенциалните му жертви го очаква, той ще се скрие и може никога да не го намерим. Разбирате ли?