Читать «Твърдо падане» онлайн - страница 5

Мястото на ЦРУ, на Федералната авиационна администрация и на половин дузина други разузнавателни и следователски агенции в тези структури бе толкова трудно обяснимо, че отношението към тях бе отношение както на подозрение, така и на силно презрение от страна на частните компании. Дагит почувства всичко това с пълна сила, когато протегна ръка и двамината я стиснаха с нежелание.

След неприязненото запознанство тримата с бърза крачка се отправиха към вратата. Съдейки по гласа и по цвета на зъбите му, по-едрият от двамата бе пушач. Той не си каза името. Дагит моментално почувства, че тези двамата се държат предизвикателно. Действаха нервно и с фалшиво свръхсамочувствие. Пушача имаше дрезгав глас и груба кожа; той се движеше като обезумял, жестикулираше бясно и навярно в съня си скърцаше със зъби.

Другарят му — Дагит май дочу, че се казваше Хендерсън, но не бе сигурен — изглеждаше като италианска версия на човекоподобна маймуна. Беше с груби черти и изглеждаше непоклатим в износените си обуща. Почти нямаше коса. Имаше вид на таен агент ветеран, стоик и любопитко, от онзи тип, дето задават въпроси, а не им отговарят.

Летището бе старо. Стените на партерните коридори, свързващи терминалите, бяха облицовани с червен мокет. Таванът бе с шумопоглъщащи плочки, а подът — застлан с линолеум. Няколко ярко осветени търговски района, модернизирани наскоро, изглеждаха нелепо пред заобикалящия ги фон.

Изкачиха се по стъпалата на неработещ ескалатор и приближиха до мястото за проверка на пътниците и багажа.

— Ще трябва да си оставиш ютията на едно от момчетата по безопасността. Ако речеш да го прекараш през проверката, трябва да се изпише цяла шибана планина документи. — Пушача посочи към униформен полицай, който нарочно стоеше встрани от хората, които работеха на рентгеновите машини и конвейерната лента. — Тоя е от нашите — рече Пушача, сякаш това интересуваше Дагит. Единственото, за което си мислеше той, бе Бернар на онзи самолет. — Сините сака са от безопасността — добави онзи с отвращение.

Дагит подаде пистолета си на униформения полицай и тримата забързаха по-нататък.

Пушача обясняваше с дрезгавия си глас:

— Покрили сме и терминала, и самолета. Шестима са на борда: две жени като стюардеси, един пътник на деветнайсти ред, две момчета от наземния технически персонал и един като товарач на багаж.

Той направи пауза. И една яребица на крушово дърво, помисли си Дагит. Тоя тип бе самата важност.