Читать «Вечен живот» онлайн - страница 9

Добре де, може и да съм използвала магика, за да си хвана такси, когато навън вали, или за да убедя човека пред себе си, че не иска последната шоколадова сладка. Такива неща. Но да счупиш нечий гръбнак просто за забавление?

Бях виждала как Инси използва хората, как грубо и безцеремонно разбива сърцата на момчета и момичета — това си беше просто част от чара му. Той беше безразсъден и егоистичен използвач, но никога не е бил такъв спрямо мен. За мен той беше сладък, великодушен и адски забавен, винаги готов да отиде навсякъде и да направи всичко. Той беше човекът, който би ми се обадил с идеята веднага да се метнем на самолета и да се разходим до Монако, просто защото така му е щукнало. Той беше човекът, на когото бих се обадила, за да ме измъкне от някоя каша. Ако някой тип не приемаше „не“ за отговор, Инси беше там, за да го дари с вълчата си усмивка. Ако някоя жена направеше злобна забележка по мой адрес, остроумието на Инси веднага влизаше в действие, за да я унижи пред всички. Той ми помагаше да избирам дрехите си, купуваше ми страхотни подаръци от местата, където ходеше, никога не ме критикуваше, никога не ме караше да се чувствам зле.

Аз правех същото за него — веднъж счупих бутилка в главата на една жена, която се канеше да го наръга с дългата си метална пиличка за нокти. Подкупвала съм портиери, лъгала съм ченгета, преструвала съм се, че съм неговата съпруга, неговата сестра или пък неговата вбесена любовница, когато ситуацията го е изисквала. След това сме се хилили заедно, докато от очите ни бликнат сълзи и ни иде да се затъркаляме по земята от смях. Фактът, че с него никога не сме били любовници и в резултат никога не сме се чувствали неловко, един с друг, само правеше нещата още по-съвършени.

Той беше моят най-добър приятел, най-добрият приятел, когото някога съм имала. Прекарали сме заедно близо век и беше невероятно, че след толкова време снощи той все пак успя да ме шокира. Също така беше невероятно, че другите ни приятели не бяха шокирани. Беше невероятно, че бях успяла да падна толкова ниско, дори по моите стандарти. Бях проявила безразличие. Бях проявила малодушие. А на всичкото отгоре Инси беше успял да види врата ми. Просто прелестно!

Когато се върнах в лондонския си апартамент, пуснах душа и седнах върху плочките, оставяйки топлата вода да отмие алкохола и мръсотията на склада от кожата ми. Дори не можех да опиша с думи какво чувствах. Страх? Срам? Сякаш се бях събудила в различен живот от този, в който се бях събудила вчера, и вече бях различен човек. А новият живот и новото ми аз внезапно се бяха оказали много по-мрачни, груби и опасни, отколкото предполагах.

Насапунисах се цялата, усещайки как алкохолът буквално струи от порите ми. Измих си косата, автоматично отбягвайки моя… не, не е татуировка. Безсмъртните, разбира се, могат да имат татуировки, които издържат дълго време, вероятно около деветдесетина години. Другите ни рани заздравяват, избледняват й в крайна сметка изчезват много по-бързо, отколкото при нормалните хора. От тях не остава и следа. След няколко години изобщо не можеш да познаеш къде си се порязал или изгорил.