Читать «Вечен живот» онлайн - страница 183
Кейт Тиърнан
— Имаше пожар — обясни Рейчъл. — Прав си, Дайсуке, беше в крилото със спалните. Наложи ми се да използвам противопожарното стълбище от другата страна на къщата.
Минута по-късно Ривър, Ан, Ашър и Солис излязоха навън.
— Пожарът е угасен — обяви Солис и няколко от учениците изръкопляскаха.
— Какво стана? — попита Чарлз. — Как е пламнал?
— Тепърва ще установим това — каза Ривър. Изглеждаше мрачна и уморена. Запитах се дали бяха използвали магика, за да угасят огъня.
— Къде точно беше? — попита Нел. С периферното си зрение видях как Рейн се освободи от ръката й, след което отстъпи встрани от нея. Тя го погледна с копнеж, но се опита да запази спокойното си изражение.
— Огънят беше при стаята на Настасия — каза Ан и спря поглед върху мен. — Около вратата й.
Зяпнах.
Нел поклати глава.
— Някои хора просто трябва да бъдат център на вниманието — промърмори тя под нос, но все пак достатъчно силно, за да могат околните да я чуят.
Завъртях се към Нел, но преди да кажа каквото и да било, Ривър взе думата:
— Да. Знам какво имаш предвид.
Нел ме погледна с изражение, което трябваше да покаже, че изобщо не е искала Ривър да я чуе, и се изчерви.
— Не съм го запалила аз — извиках гневно. — Има ли поражения по стаята ми?
— Мисля, че всичко е наред — каза Ривър. — Но можеш да отидеш и да провериш.
— Е, къде беше, когато е пламнал пожарът? — попита ме Нел загрижено. — Не беше в кухнята. Не беше и в хамбара. Не беше на разходка с останалите. Значи трябва да си била в стаята си? Как успя да излезеш? Как да сме сигурни, че не си го запалила ти?
Сложих ръце на кръста си. Идеше ми да избия тази самодоволна усмивка от лицето й с юмруци.
— Достатъчно, Нел — прекъсна я Ашър. — Настасия, ела да проверим стаята ти?
— Но… защо всички й вярват? — Нел изглеждаше смаяна. Останалите ученици се бяха скупчили край нас и по израженията им можех да отсъдя, че не ставаха свидетели на подобни сценки твърде често. Появата ми бе дарила обитателите на Ривърс Едж с малко силни усещания. В най-лошия възможен смисъл, разбира се.
— Настасия беше с мен — заяви Рейн кратко.
Нел се ококори.
— Не… тя е била в стаята си. А ти къде беше? Нямаше те в кухнята. Аз… исках да те питам нещо и теб те нямаше там.
— Настасия беше с мен през цялото време, откакто станахме от масата досега. Не е била в стаята си.
Едно мускулче пулсираше върху челюстта на Рейн — беше ядосан.
Възможността той да се застъпи за мен явно изобщо не беше хрумнала на Нел и това я обърка.
— Тя може да се е измъкнала за момент, да е изтичала, за да запали огъня, и след това да се е върнала — опита тя отново. — Ти къде беше?
— Настасия не е тичала никъде — отсече Рейн.
— Нел… какво имаш против Настасия? — попита Рейчъл.
— Нямам нищо против нея! — настоя Нел. — Само не мога да разбера защо всички й
