Читать «Владение на мрака» онлайн - страница 17

— Не съм сигурна — каза тя. — Струва ми се интересен.

Фил я изгледа подозрително.

— Карен, това не е студено досие. Не е в нашата компетентност, за да си играем с него.

— Ако го прехвърля на основния отдел, така и ще си увехне непогледнат. Там никой няма да си даде труд да се занимава със случай, при който следата е изстинала преди двайсет и две години. — Тя избягваше неодобрителния му поглед. — Знаеш го не по-зле от мен. А според Миша Гибсън детето й все едно, че се е озовало в някоя от онези кръчми с табела „Последен шанс“.

— Това все още не го превръща в студено досие.

— Това, че досието не е било открито още през 1984, не означава, че то не е студено сега. — Карен посочи с остатъка от сандвича си папките на бюрото й. — Освен това няма шанс скоро да има движение по нито един от тези случаи. Дарън Андерсън — не мога да предприема нищо, преди ченгетата на Канарските острови да се размърдат, за да открият в кое заведение работи някогашната му приятелка. Ишбел Макиндоу — чакам от лабораторията да ми съобщят дали са успели да свалят приемливи ДНК-проби от анонимните писма. Патси Милър — и там не мога да продължавам, преди онези от лондонската полиция да са приключили с разкопаването на градината в Харингей и със съдебномедицинската експертиза.

— По случая „Патси Милър“ има свидетели, които бихме могли да разпитаме отново.

Карен сви рамене. Можеше да припомни на Фил, че чинът й е по-висок, и да го накара да замълчи, но имаше прекалено голяма нужда да запази непринудеността в отношенията им.

— Ще почакат. А ако искаш, можеш да вземеш някой от следователите и да им организираш практическо обучение.

— Ако смяташ, че имат нужда от практическо обучение, би трябвало да им възложиш именно това издирване на изчезнало лице — по-студено от това досие няма. Вече си инспектор, Карен. От теб не се очаква да се нахвърляш на подобни неща. — Той махна с ръка към двамата следователи, които седяха пред компютрите си. — Това е работа за тях. Проблемът е там, че се отегчаваш. — Карен се опита да възрази, но Фил продължи, без да й обръща внимание. — Казах, когато прие повишението, че работата на бюро ще те подлуди. Виж се сега — опитваш се да измъкваш тайничко случаи, които в основния отдел биха възложили на някой от униформените. Още малко и ще хукнеш сама да разпитваш свидетели по къщите.

— Е, и? — Карен смачка кутията от сандвича, прилагайки малко повече сила, отколкото беше необходима всъщност, и я хвърли в кошчето за боклук. — Няма нищо лошо в това да не се откъсвам от активната работа. Освен това ще се постарая всичко да бъде съвсем легално. Ще взема със себе си следовател Мъри.

— Мъри? — попита недоверчиво Фил, по лицето му пролича, че е малко засегнат. — Ще предпочетеш Мъри пред мен?

Карен се усмихна сладко.

— Ти си вече сержант, Фил. При това сержант с професионални амбиции. Ако си стоиш в офиса и ме заместваш, това ще бъде от полза за осъществяването на амбициите ти. Освен това Мъри не е чак толкова трагичен, колкото се опитваш да го представиш. Изпълнява нарежданията.