Читать «Безсънна (Търсачът в дълбините)» онлайн - страница 232

Ледът се разцепи и тя и Арес престанаха да падат и започнаха да кръжат. Сто ръце се подадоха през камъните и леда и сграбчиха различни части от Арес.

— Невъзможно — промълви той, приковал очи в тези на Хелън.

— Върви в ада — прошепна тя.

И после го пусна. С оглушителен писък, Арес потъна в тъмната яма на Тартара, повлечен от стоте ръце. Безброй гърчещи се ръце се сключиха върху него, докато накрая Арес, богът на войната, изчезна под тях завинаги.

Порталът се затвори, оставяйки Хелън да кръжи на дъното на тъмния процеп. Единственият звук идваше от нея: задъхваше се от изтощение.

Зрението й се замъгли. Едва успявайки да се носи плавно, тя се изтласка с ръце нагоре по стените на пропастта. Тялото й затрепери силно и главата й започна да клюма. Докато се издигаше по-високо, чу как няколко гласа многократно я викат по име. С мъка започна да си проправя път към звука, ридаейки от изтощение и болка.

Точно когато силите я напуснаха, две различни, но нежно обичани ръце посегнаха през ръба на ямата и я извлякоха в розовия въздух на нова зора.

18

— Аз го намушках, но всъщност цялата заслуга беше на Зак. Тъкмо той откри как да убие Автомедонт. — Хелън с усилие измъкна ръката на Мат от китката на Зак и сложи на нейно място красивия кинжал. — Той искаше да ти предам това и да ти кажа, че си страхотен приятел. Какъвто, разбира се, си.

Мат погледна надолу към древния артефакт и поклати глава.

— Не го искам.

— Вземи го — каза Хелън. — Това беше последното му желание, а гърлото ме боли твърде много, за да споря.

Мат й отправи тъжна усмивка и я прегърна несръчно. Взря се с празен поглед в кинжала за един миг, после го пъхна в колана си под тениската. И двамата се чувстваха ужасно заради решението да оставят тялото на Зак на улиците в Нантъкет, но знаеха, че няма по-добър начин да прикрият истинската причина за смъртта му, отколкото да я припишат на метежа.

— Няма да го оставя на непочтително място, обещавам. Много съжалявам за приятеля ти, Мат — каза Палас с изненадващо нежен тон. Сложи ръка на рамото на Мат и го стисна успокояващо, докато Мат го погледна в очите и кимна, давайки знак, че е готов да пусне тялото. Палас вдигна внимателно Зак и побягна толкова бързо, та Хелън знаеше, че на Мат му се е сторило, сякаш те самите са изчезнали.

Без да се налага тя да го моли, Мат хвана ръката на Хелън и я сложи върху раменете си, като почти отнесе Хелън обратно до главния военен съвет, който се провеждаше на ръба на пропастта. Кракът й се беше счупил на няколко места, когато Арес я беше ритал, и тя още не можеше да стъпва на него, но, както и останалата част от тялото й, той заздравяваше. Поне можеше отново да вижда и с двете очи, макар че дясното все още бе чудовищно подуто. Въпреки всичко, имаше много неща, за които да е благодарна. Ерида и Деймос бяха избягали в мига щом Арес бе победен, а веднага щом Хелън отвори очи, Дафна й беше казала, че баща й и близнаците са още живи. За разлика от Зак. Мат я настани между Орион и Лукас, и отиде да се взира надолу в дупката като Хектор и Дафна.