Читать «Безсънна (Търсачът в дълбините)» онлайн - страница 220

— Виждам те там, моя хубава малка любимка — каза Арес, вече, без да се смее. — Не можеш да се скриеш зад клепачите си. Хайде. Отвори ги. Дай да видя очите на баща ни.

Тя чу нотката на гняв, промъкнала се в гласа му, долови заплахата в движението, което направи към нея. Беше я предизвикал да разкрие картите си и очите й се отвориха ужасено. Тя се освободи от гравитацията, за да отлети, но не се получи, и тя моментално разбра защо. Дори въздухът беше наситен с ледени кристали. Студът беше толкова силен, че напрягаше сетивата отвъд всякакви предели и ги изкривяваше в обратната посока, докато ледът започнеше да става изгарящ като огън.

В потрепващата светлина на бронзов мангал Хелън видя, че Арес я беше овързал с дебели въжета и я бе притиснал към земята на входа на един портал. Хелън се огледа отчаяно наоколо, но в сърцето си вече знаеше, че е в съвършения затвор. В Подземния свят можеше да се телепортира далече от Арес с няколко думи. На Земята можеше поне да се съпротивлява като истински звяр и може би да се измъкне. Но в портал, когато не се намираше на никое от тези места, тя беше просто една тийнейджърка, вързана и оставена на милостта на един маниак. Хелън разбра, че това беше планирано. Вероятно беше планирано буквално от векове.

— Сълзи! Обожавам сълзи! — възкликна възторжено Арес, сякаш говореше за кученца. — Вижте как плаче малката полубогиня… И въпреки това е толкова красива, наистина! Да променим това.

Арес я удари през устата и Хелън почувства как нещо се пречупва. Пое си дълбоко дъх. Значи това беше то. Тя плю и вдигна поглед към него, вече, без да плаче. Сега, когато беше започнало, знаеше, че няма да продължи дълго, а в известен смисъл така беше по-добре, отколкото да го чака. Поне ако Арес беше тук и я измъчваше, това означаваше, че нямаше да подведе духа на баща й в Подземния свят. Не на този изход се беше надявала, когато затвори очи, за да последва баща си долу в Подземния свят, но това беше по-добре от нищо. Хелън вдигна поглед към Арес и му кимна, готова за всичко, което щеше да й поднесе, сега, когато знаеше, че баща й е в безопасност.

Арес я удари пак в лицето, а после се изправи, за да я ритне в стомаха. Въздухът излезе между присвитите й коремни мускули, докато тя издаде странен остър звук, подобен на магарешки рев. Той я ритна отново и отново. Ако тя се опиташе да избегне ударите, като се свие на кълбо и му обърне гръб, той стоварваше крак върху нея, вместо да рита. Тя почувства как ръката й над лакътя се счупи и се опита да вдигне крак, за да предпази ребрата си, но това само накара Арес да я нападне по-ожесточено. Когато тя спря да се опитва да избегне ударите и просто ги остави да идват, той се отдръпна.

Хелън се търкаляше по земята, мъчейки се да намери поза, в която щеше да й е възможно да диша с няколко счупени ребра и вързани зад гърба ръце. Като хриптеше и се гърчеше, тя най-сетне откри, че ако коленичи и се наведе напред с чело, опряно върху парещия като огън лед на земята, е най-добре. Дрезгавият звук, като от задушаване, който издаде, докато се мъчеше да вкара въздух в единия от спуканите си дробове, прозвуча като смях.