Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 228

— Не, за нас не се безпокоя. А какво ще правиш ти от тук нататък?

— Още не съм решил.

— Защо?

— Защото всичко се свежда до това да продължа да бъда ченге още около година, а не мога да си го представя дори за миг.

— Защо не?

— Не знам — сви рамене той. — Напоследък ми е много добре като не мисля за някои неща.

— Знаеш ли, те ще приемат твоето решение, каквото и да е то.

— Кои са те?

— Баща ми и Де Лука.

— Баща ти сигурен ли е?

— Не мисля, че има нещо относно теб, за което той да е сигурен. Просто не те познава достатъчно добре, но отлично съзнава колко ти е задължен. Може и да не го признава пред теб, но го знае.

Шоу отново се загледа в отблясъците на залязващото слънце.

— Преди да напусна, Де Лука ме извика. Остави онзи Конклин да пази на вратата и ми издекламира речта си.

— Речта си?

— Да-а. Започна да ми говори как съм взел правилното решение, но съм действал в разрез с нормите. Продължи в този дух. Помислих си, че най-накрая ще ми каже какво великодушие проявява отдела като не завежда съдебно производство срещу мен. Не ми се щеше да чуя точно това. Заявих му, че не ми пука. Казах му, че е потънал до гуша в мръсотия. Казах му, че имам запис как Леон Блум говори с Конклин. Казах му още, че техният човек, Блум, е използвал Арчи Рейнолдс и неговата банда, за да съсипят жилищния комплекс. Не му спестих и че разполагам с информация кой какво е получавал от недвижими имоти „Арбър“, която ще изнеса при евентуален съдебен процес. Но му заявих, че всичко това изобщо не ме интересува. Важното беше, че той се опита да ме задържи в отдела. Продължих по въпроса за сделките, за това що е чест, за натиска, упражнен от баща ти, за това, че жертват хора като мен заради гадостите, които самите те са забъркали. Исках да разбере, че играта ми е ясна.

— И каква беше реакцията му?

— Той седеше и ме слушаше спокойно. Накрая каза, че не знам и половината от истината.

— Шегуваш се!

— Не. Тогава дойде моят ред да седя и да слушам. Разказа ми за корейците.

— За корейците ли?

— Оттам идват парите на недвижими имоти „Арбър“. Целият район се изкупува от тях. Каза ми, че те са стиснали за гушата не само отдела, притиснали са кмета и заплашват, че ще прекратят финансовата си подкрепа. И че не били единствените. Имало замесени банкери, строителни магнати, членове на Градския съвет и други висши чиновници, които надигнали вой до небето. Корейците, пресата, политиците — всички оказали натиск. Твърде много трупове имало в Браунсвил и това засягало интересите на разни хора. Каза ми, че само защото баща ти проявил глупостта да ти позволи да се забъркаш там и че само защото Блум е оплескал работата с онази банда продавачи на дрога, не означавало, че той или баща ти са си изцапали ръцете.

— Ти спори ли с него?

— Не. Защото след като ми разказа всичко това, той заби пръст в гърдите ми и рече, че всичко това нямало никакво значение.

— Всичко това нямало значение?!

— Каза, че независимо кой е прав и кой си е изцапал ръцете… всичко това се свеждало до едно и също нещо, поне според него.

— И кое е то?