Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 224

Джон Кларксън

— Махай се, Джъстин! — изрева Шоу. — Бягай!

Джъстин се поколеба, погледна горящата свещ и отново Шоу.

— Махай се! — изрева той.

Тя се понесе към вратата.

Шоу усети нов парещ удар, този път в слепоочието. Всеки миг щеше да изгуби съзнание. Не можеше да понесе още един такъв удар. Той пусна беретата, за да парира ново замахване. Арчи понечи да дръпне спусъка, но Шоу блъсна чело в лицето му.

Носът на Арчи изпука. Непоносимата болка само усили яростта му. Той дръпна спусъка отново и отново, но изстрел не последва. Оръжието беше празно.

Шоу се надигна да го удари, но Арчи го улучи в слепоочието с беретата.

Двамата мъже се изправиха на крака, отстъпвайки в защита.

Шоу се огледа като примигваше, за да проясни погледа си. Увери се, че Джъстин е избягала и сви надясно, за да е сигурен, че е блокирал вратата. Чу гласа й, докато тичаше по коридора и крещеше:

— Излизайте навън! Бягайте!

Арчи се приведе, дишайки на пресекулки.

— Шибаната кучка пак запя нейното: „Да спасим хо… хората“. Е, сещаш ли се, хонки, само твоя задник няма да спаси.

Арчи запокити празната си берета към Шоу. Той се сниши и пистолетът профуча над него. Арчи посегна за ножа си. Шоу чу металическо изщракване и видя проблясването на острие досами дясното си бедро.

Арчи се приведе ниско, изхрачи кръв и слюнка към Шоу, стискайки ножа.

Усети как страхът го стисна за гърлото. По стойката му прецени, че знае как да си служи с хладно оръжие. Щеше да подходи ниско, с изтеглена назад ръка, готов да забие острието в ребрата му, да разкъса я дроб, я бъбрек…

Шоу отстъпи назад. Разбираше, че успешната блокада на ножа беше почти невъзможна. Онзи запристъпва бавно, изчаквайки го да опре гръб в стената, където нямаше да има никаква възможност за отстъпление.

Шоу се удари в стената и Арчи се усмихна, готов за фаталното замахване.

И тогава, видял зловещата, демонична усмивка на чернокожия, нещо в Шоу се преобърна. Нещо му подсказа, че часът на смъртта още не е настъпил. Той се отказа да проследи ножа. Изправи се с протегнати ръце и го подкани:

— Хайде! Хайде!

Арчи замахна лъжливо веднъж с лявата ръка. Последва светкавично промушващо движение с дясната. В опита си да избегне лъжливия удар, Шоу щеше да се наниже на ножа, насочен към стомаха му. Но той не се подлъга и пръв се хвърли към Арчи.

Дясната ръка на чернокожия се спусна към него и той се оказа твърде близо за фаталното промушване. Усети разкъсваща болка в бедрото си, но това вече нямаше значение. Двете му ръце се впиха в гърлото на Арчи.

Онзи понечи да отстъпи назад за нова атака, но Шоу изръмжа и го повдигна от пода, извъртя го и го запокити в стената. Заблъска главата му с такава сила, че мазилката се орони и не спря, докато ножът не издрънча на пода. Арчи се отпусна. Шоу падна на пода заедно с него, продължавайки да го стиска за гърлото, възседна го, стисна го още по-здраво и му изви врата. Чу как започна да се дави и да се извива немощно в ръцете му. Продължи да го натиска, надигна главата му още веднъж и я блъсна в пода. Арчи все още продължаваше да се съпротивлява. Шоу се напрегна и усети как изтръгва живота от тялото на Арчи. Помисли си за Де Лука и за Мейсън, за Импелитери и за Спърлинг. Спомни си личицата на децата, които бе видял в „Ню Лотс“ и на техните съсипани, пропаднали майки. Сети се за Джъстин. Чу Арчи да се дави в предсмъртен хрип. Усещаше, че умира в ръцете му. Отново си помисли за Джъстин. И за себе си. И тогава отпусна хватката си. Просто махна ръце от гърлото на чернокожия.