Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 14

— Тази нощ стреляхме над главите ви. Следващия път стреляме в главите ви. Махайте се! „Ню Лотс“ принадлежи на МС-2.

Когато Рахман и хората му се озоваха в основата на стълбището, стрелците отвън вече се бяха струпали до задната врата на сграда А. Рахман и останалите изхвърчаха през вратата с все още димящи дула на оръжията си и вонящи на барут дрехи. Всички стрелци на МС-2 се събраха около дребен мъж, разтворил брезентова торба. Всеки от тях внимателно постави оръжието си и конфискуваните оръжия на Сините тапи в торбата. Рахман изгледа последното оперативно действие, увери се, че всички оръжия са поставени грижливо в багажника на разнебитения форд ЛТД, модел 1986 година, който по нищо не се различаваше от циганските таксита, с които беше тъпкано в Браунсвил. Едва тогава стрелците тихо се разпръснаха и се отдалечиха от мястото на действието. Всички, с изключение на Рахман. Той остана на място, докато и последният стрелец не изчезна от погледа му.

5.

Лойд Шоу стоеше неподвижен на Тилдън авеню с вдигнати във въздуха ръце.

Осветяваха го фаровете на три полицейски коли. Шест ченгета ревяха:

— Лягай долу! Долу, долу, долу…

Шоу бавно се смъкна на колене, държейки ръцете си вдигнати. След като те продължиха да крещят „Лягай долу!“, той внимателно положи ръце на уличната настилка и се сниши на платното с широко разтворени крака и ръце.

Зърнестият асфалт под бузата му беше студен. По-добре, отколкото някой нажежен куршум да пръсне главата ми, помисли си Шоу. Знаеше много добре, че ченгета, извикани посред нощ в квартал на чернокожи, където е имало стрелба, ще гледат да са адски сигурни, че няма да пострадат. И ето ти го него — застанал пред онази надупчена кола, с пистолет в ръка. Шоу си помисли какво щеше да стане, ако бе имал късмета да е чернокож. Вече със сигурност щеше да е мъртъв.

Остана да лежи неподвижно върху влажния, мръсен асфалт на улицата. Нямаше никакво желание да дава повод на някое от ченгетата да го изрита или да дръпне спусъка.

Поне двама полицаи държаха оръжията си насочени към Шоу, докато други двама коленичиха от двете му страни и закопчаха ръцете му с белезници на гърба. После грубо го вдигнаха на крака, завлякоха го до една от патрулните коли и го натикаха на задната седалка.

Оставиха го сам в полицейската кола и се заеха да огледат района.

Шоу се облегна и се отпусна на страничната врата. Не можеше да се облегне удобно назад с извитите му и закопчани зад гърба ръце. Внимателно разкърши рамене, за да провери дали не са му скъсали сухожилие, или изкълчили някоя става, докато го влачеха по улицата.

— Задници — тихо изруга той.

А отвън ченгетата защъкаха около разнебитения шевролет, за да се уверят, че в района няма нито свидетели, нито ранени, нито трупове.

След около десет минути едно от по-възрастните ченгета се приближи и приклекна до задното стъкло на патрулната кола. Той вдигна празния браунинг на един пръст за предпазителя на спусъка така, че Шоу да може да го види.