Читать «Трите карти» онлайн - страница 211

Не видя жената с топли кафяви очи, която стоеше зад него и внимателно го наблюдаваше.

2

В продължение на шест дни след драмата, разиграла се на брега, тримата се бяха хранили само с омари и бяха пили мътна вода от поточетата, които се спускаха по планинския склон. Роланд почти не си спомняше какво се е случило през тези дни, тъй като през повечето време бълнуваше. Обръщаше се към Еди с различни имена — Алан и Кътбърт, а жената винаги наричаше Сюзан.

Постепенно температурата му спадна и тримата започнаха трудното изкачване по планинския склон. Еди буташе инвалидната количка; понякога на нея седеше жената, от време на време Роланд заемаше мястото и, а младежът носеше „Сюзан“ на гърба си. Често пътят ставаше непроходим, тогава се налагаше да заобиколят препятствията. Роланд знаеше колко изтощен е Еди. Жената също виждаше умората му, но младежът никога не се оплакваше.

Не им липсваше храна. През дните, когато Роланд се бореше със смъртта, когато тялото му изгаряше от високата температура, а устните му шепнеха имената на отдавна погребани хора, Еди и жената редовно ходеха на лов за омари и всеки път убиваха повече. Постепенно чудовищните създания разбраха, че на този участък от брега ги дебне опасност, и престанаха да идват, но пътешествениците вече се бяха запасили с храна. Когато най-сетне стигнаха до местата, където растеше трева, тримата жадно се нахвърлиха върху нея. Лека-полека раните по кожата им започнаха да зарастват. Някои треви бяха горчиви, други — сладки, но тримата ги ядяха независимо от вкуса… с изключение на една…

Стрелецът се събуди и видя, че жената отскубва трева, която беше виждал и преди.

— Не! Да не си посмяла да я сложиш в устата си! — задавено изкрещя той. — Разгледай я добре и запомни, за да не сгрешиш.

Тя изпитателно впери поглед в него, сетне хвърли отскубнатата трева, без да поиска обяснение.

Стрелецът отново се отпусна на земята — изтръпваше при мисълта какво щеше да се случи, ако не се беше събудил. Тревата, която жената беше откъснала, нямаше да я убие, но щеше да и причини нещо по-страшно. Защото това беше дяволската трева.

От кефлекса Роланд беше получил силно стомашно разстройство, което бе разтревожило Еди, но след като започнаха да включват в „менюто“ си тревите, всичко се нормализира.

Най-сетне бяха навлезли сред истинска гора, а грохотът на прибоя се беше превърнал в глух шум, който се чуваше само когато вятърът духаше откъм океана. А сега щяха да хапнат месо.

3

Стрелецът се приближи до елена и се опита да го изкорми, като държеше ножа между средния и безименния пръст на дясната си ръка, ала не успя. Прехвърли ножа в другата си ръка, с която доскоро не умееше да борави, и криво-ляво разряза корема на животното. Рукна гореща кръв — така и трябваше, в противен случай месото щеше да бъде негодно за ядене.

„Ама че съм несръчен — помисли си Роланд. — Дори дете щеше да се справи по-добре.“

Трябваше да се научи да работи с лявата ръка — не му оставаше друго.

Той се намръщи и се приготви да направи по-дълбок разрез.