Читать «Трите карти» онлайн - страница 2

Не се бе отдалечил много, за да избегне напълно вълната, но и това беше достатъчно. Намокриха се само ботушите му. Вълната достигна коленете му и се оттегли. „Може би първата не е стигнала толкова далеч, колкото смятах. Може би…“

На небето се беше появил лунният сърп. Беше обвит от мъгла, но все пак хвърляше достатъчно светлина. Роланд забеляза, че кобурите му са потъмнели от водата. Револверите поне бяха сухи. Нямаше как да разбере дали патроните в барабаните или онези в кръстосаните патрондаши също бяха мокри. Преди да ги провери, трябваше да се отдалечи от водата. Трябваше да…

— Дод-а-чок? — Звукът се бе приближил. В тревогата си Стрелецът бе забравил за съществото, изхвърлено от вълните. Огледа се и видя, че то е само на около метър от него. Щипките му бяха забити в осеяния с камъчета и раковини бряг и придърпваха тялото му напред. То повдигаше месестото си, покрито с плочки туловище; заприлича за миг на скорпион, но опашката му не завършваше с жило.

Надигна се нов тътен, този път още по-страховит. Съществото замръзна на място и вдигна щипки във въздуха в своя странен вариант на Стойката на ужаса.

Тази вълна бе по-голяма. Роланд запълзя нагоре и когато протегна ръце, омарът се придвижи със скорост, за която предишните му движения не бяха загатнали.

Остра болка прониза дясната ръка на Стрелеца, но сега нямаше време да мисли за това. Отблъсна се с подгизналите си ботуши, заби ръце в пясъка и успя да избегне вълната.

— Дид-а-чик? — запита жално чудовището, сякаш казваше: „Няма ли да ми помогнеш? Не виждаш ли, че съм отчаян?“ Роланд видя как съществото поглъща показалеца и средния му пръст. То отново се хвърли напред и Стрелецът вдигна окървавената си ръка точно навреме, за да спаси останалите си пръсти.

— Дум-а-чум? Дад-а-чам?

Олюлявайки се, той се изправи на крака. Съществото раздра мокрите му джинси и дори единия ботуш, чиято износена кожа бе мека, но невероятно здрава, и откъсна парче месо от десния прасец на Роланд.

Стрелецът вдигна дясната си ръка и когато револверът тупна в пясъка, осъзна, че два от пръстите, които трябваше да извършат привичния ритуал на убийството, липсваха. Чудовището алчно запълзя към оръжието.

— Не, гадино! — изръмжа Роланд и го изрита. Кракът му сякаш срещна камък… камък, който хапе. Чудовището откъсна задната част на ботуша му, почти целия ток, и едва не го събу. Стрелецът се наведе, грабна револвера, изтърва го, изпсува и най-сетне успя да го вдигне. Движението, което допреди миг бе толкова привично и лесно, вече изискваше жонгльорски умения. Съществото се бе нахвърлило върху ботуша на Стрелеца и го разкъсваше, докато задаваше гадните си въпроси. Нова вълна се понесе с тътен към брега, пяната върху гребена и изглеждаше мъртвешки бяла под лунните лъчи. Рачището заряза ботуша и вдигна щипки в познатата боксьорска стойка.

Роланд извади револвера от левия си кобур и натисна спусъка три пъти. Щрак, щрак, щрак.

Сега вече знаеше дали патроните в барабана са мокри.