Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 44

— На ти, гадна Синя жено, харесва ли ти, а? Заври този хайвер в сухата си слива! Хайде! Добре ще ти дойде!

Пристъпваше към следващото блюдо. И към следващото. Хранеше се настървено. Себе си и мъничето. Без да се обръща, без да забележи Роланд. Без да осъзнава, че това място дори не съществува, поне в буквалния смисъл на думата.

4.

След като четиримата (петима, ако смятаме Ко) се нахраниха с пържени хлебни топчета и легнаха, Роланд не се замисли за Еди и Джейк. Умът му бе зает със Сузана. Беше сигурен, че тази нощ тя пак ще скита — и когато тръгна, той отново я последва. Не се питаше какво ще направи; вече знаеше. Следваше я, за да я пази.

Следобеда, когато Джейк донесе храната, Сузана започна да проявява познатите признаци: говореше отсечено, с кратки реплики, движенията и станаха по-резки, разсеяно потъркваше слепоочията и челото си, сякаш имаше леко главоболие.

„Нима Еди не ги забелязва?“ — питаше се Роланд. Наистина при първата им среща младежът не обръщаше внимание на подробностите, но оттогава много се беше променил и…

И я обичаше. Обичаше я. Как бе възможно да не забелязва онова, което виждаше Роланд? Признаците не бяха очевидни като на брега на Западното море, когато Дета се готвеше да отнеме властта на Одета, но все пак личаха и не бяха много по-различни.

От друга страна, майката на Роланд казваше: „Любовта заслепява.“ Вероятно Еди бе твърде влюбен, за да забележи. „Или не желае да забележи — помисли си Роланд. — Не иска да приеме, че отново може да се наложи да измине онзи трънлив път. Да я принуди да се бори със себе си и раздвоената си същност.“

Само че този път случващото се не засягаше само нея. Роланд го подозираше отдавна — още преди неприятностите с хората от Ривър Кросинг, но сега беше сигурен. Не, това не засягаше само нея.

Изпъна се на постелката си, заслушан в равномерното им дишане: първо заспа Ко, после Джейк, Сузана. Еди се унесе последен.

Роланд чуваше шепота на хората от другата страна на възвишението, онези, които ги следяха. Вероятно спореха дали да се покажат. Той имаше остър слух, но не можеше да различи думите им. Последваха пет-шест приглушени реплики, сетне някой изшътка. Настъпи тишина, само вятърът шумолеше в короните на дърветата. Роланд лежеше неподвижно, загледан в черното, беззвездно небе; чакаше Сузана. По едно време тя стана. Преди това обаче Джейк, Еди и Ко изпаднаха в тодаш.

5.

Роланд и приятелите му бяха научили за тодаш от Ваней някогашния им придворен учител. Тогава бяха петима: Роланд, Алан, Кътбърт, Джейми и Уолъс, синът на Ваней. Уолъс, много интелигентен, но твърде болнав, бе починал от неизлечима болест, наричана понякога „проклятието на кралете“. Така останаха четирима, традиционният брой за един ка-тет. Ваней го знаеше и това със сигурност подсилваше скръбта му.