Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 41

Сега в това тяло живееше четвърта жена. Беше се родила от третата в едно ново време на тежнения и промени. Тя изобщо не се интересуваше от Одета, Дета или Сузана; само от новия човек, който бе на път да се появи на бял свят. Това същество се нуждаеше от храна. Пиршеството беше близо. Само това имаше значение.

Тази нова жена, не по-малко опасна от Дета Уокър, се казваше Мия. Тя не носеше чуждо фамилно име, наричаше се само с тази дума на висшия език, означаваща „майка“.

2.

Вървеше по дълги каменни коридори към мястото на пиршеството. Минаваше покрай стаи, пълни с отломки, покрай празни олтари и ниши, покрай забравени ходници, където апартаментите бяха пусти и никой не помнеше номерата им. Някъде в този замък имаше древен трон, облян с кръв. Някъде стълбища се спускаха към крипти със стени от кости, Бог знае колко дълбоки. Въпреки това там имаше живот; живот и богато угощение. Мия го знаеше със същата сигурност, с която знаеше, че краката и под пищната пола се движат. Богато угощение. „Богата трапеза за теб и челядта ти“, както се казваше. Тя беше гладна. Разбира се! Нали ядеше за двама.

Стигна до широко стълбище. През тялото и премина далечен, но мощен звук: боботенето на машини, заровени под земята, по-дълбоко от най-дълбоката крипта. Мия не се интересуваше от тях, нито от „Норт Сентрал Позитроникс“ ООД, която преди десетки хиляди години ги бе произвела и пуснала в експлоатация. Не я беше грижа за биполярните компютри, за вратите, Лъчите или за Тъмната кула, стояща в центъра на всичко.

Интересуваха я само ароматите. Те я обгръщаха, силни и прекрасни. Пиле с подправки, свинско печено с хрупкава мазна коричка. Говежди пържоли с капчици кръв, мек кашкавал, гигантски скариди от Кала, напомнящи тлъсти оранжеви запетайки. Риби с безжизнени черни очи, гарнирани с пикантен сос. Големи гърнета със супа от бамя, така любима на южняците. Стотици плодове, хиляди сладкиши и това бе само началото! Какви ордьоври! Изгаряше от нетърпение да вкуси от всяко блюдо.

Тичешком слезе по широкото централно стълбище, дланта и се плъзгаше леко по перилата, малките и чевръсти крака едва докосваха стъпалата. Веднъж бе сънувала, че я блъскат под влака на подземната железница и че той отрязва краката и до коленете. Сънищата са пълна глупост. Краката и си бяха на мястото, нали? Да! А също и плодът в утробата и. Мъничето, което искаше да яде. Синът и беше гладен, тя също.

3.

Широк коридор с под от черен мрамор водеше към висока порта. Мия забърза натам. Видя отражението си, носещо се под нея, и електрическите тръби, горящи в дълбините на камъка като факли под вода, но не забеляза мъжа, който слезе след нея, обут не с лъскави бални обувки, а с износени стари кубинки. Носеше избелели дънки и обикновена синя риза, не натруфена дворцова премяна. От едната му страна в кобур от необработена кожа висеше револвер с изтъркана ръкохватка от сандалово дърво. Лицето му бе загоряло, прорязано от бръчки, обрулено. Черната му коса беше прошарена. Очите бяха най-впечатляващото в него. Сини, хладни, неподвижни. Дета Уокър не се страхуваше от нито един мъж, дори от този, но се боеше от тези очи на стрелец.