Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 28

С едно бързо гневно движение майка ми се нахвърля върху мен и ми удря звънка плесница, от която диадемата ми полита през стаята.

— Махай се от очите ми! — изкрещява тя разярено. — И мисли, преди да се осмеляваш да говориш за по-достойните от теб! Никога повече не изричай подобно нещо пред мен.

Налага се да притичам през стаята, за да си взема диадемата.

— Почитаема майко… — понечвам да се извиня.

— Върви си в стаята! — нарежда тя. — А после иди при свещеника да ти определи покаяние, задето клюкарстваше.

Побързвам да изляза, стиснала диадемата си, и намирам Изабел в нашата спалня.

— Какво има? — пита тя, виждайки червен отпечатък от длан на бузата ми.

— Почитаемата ни майка — казвам кратко.

Изабел бърка в ръкава си и ми подава специалната си сватбена кърпичка, за да си избърша очите.

— Ето — казва тя тихо. — Защо те зашлеви? Ела и седни тук, а аз ще ти среша косата.

Потискам хълцанията си и сядам пред малкото посребрено огледало, а Изабел измъква иглите от косата ми и разресва оплетените кичури с гребена от слонова кост, който съпругът й, й подари след единствената им брачна нощ.

— Какво стана?

— Само казах, че не мога да повярвам, че крал Едуард е бил копеле, натрапено на баща си от херцогинята — казвам отбранително. — И ако ще да ме пребият до смърт, задето го казвам, пак не мога да го повярвам. Сестрата на нашия дядо? Херцогиня Сесили? Кой би посмял да каже такова нещо за нея? Тя е такава важна дама. Кой би изрекъл подобно нещо срещу нея? Няма ли да му отрежат езика? Какво мислиш?

— Мисля, че е лъжа — казва тя сухо, докато сплита косата ми и я прикрепва с игли на върха на главата ми. — И точно затова са те зашлевили. Майка ни ти се е ядосала, защото това е лъжа, която не бива да оспорваме. Не бива да я повтаряме, но не бива и да я оспорваме. Това е лъжа, която нашите хора ще повтарят из цял Лондон, а също из Кале, и ние не трябва да й противоречим.

Напълно съм объркана.

— Защо нашите хора ще я изричат? Защо да не им забраним да говорят, както е забранено на мен? Защо да допускаме подобна лъжа? Защо някой би казал, че херцогиня Сесили е изневерила на собствения си съпруг? Че се е опозорила?

— Помисли си — съветва ме тя.

Седя, взирайки се в собственото си отражение: кестенявата ми коса сияе с бронзови отблясъци, елегантно сплетена от Изабел, младото ми лице е сбърчено в намръщена гримаса. Изабел ме чака да проследя заплетения път на бащините ми кроежи.

— Татко позволява на мъжете да повтарят тази лъжа?

— Да — казва тя.

— Защото ако Едуард е незаконороден, тогава Джордж е истинският наследник — казвам накрая.

— И следователно истинският крал на Англия — казва тя. — Всички пътища водят до това Джордж да се качи на престола, с мен до себе си, а татко да управлява и двама ни завинаги. Наричат го «кралесъздателя». Той създаде Едуард, сега го унищожава. След това ще издигне Джордж.