Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 26

Съвсем бавно, с нарастващ ужас, осъзнаваме, че баща ми не отправя просто заплаха към тях, за да им даде урок. Това не са сродници, които сме пленили за откуп по обичайния начин; с тези действия ние обявяваме война на семейство Ривърс. Татко обвинява бащата на самата кралица и красивия й млад брат Джон в държавна измяна и дава заповед за екзекуцията им. Без да спазва закона, без истински процес, той нарежда да бъдат доведени от Чепстоу в нашата крепост, Ковънтри, и да бъдат екзекутирани без възможност за обжалване, без шанс за помилване, пред суровите сиви стени. Красивият млад мъж, женен за жена, достатъчно стара да му бъде баба, умира преди престарялата си съпруга, положил глава върху дръвника, а тъмните му къдрици са сграбчени от палача. Лорд Ривърс полага глава в кръвта на сина си. Кралицата, съсипана от скръб, ужасена за себе си, разделена от съпруга си, опасяваща се, че ще осиротее, се барикадира с малките си момичета в Тауър и изпраща да повикат майка й.

Но вестта не може да стигне до нея. Майката на кралицата, която бе се погрижила за подреждането на масата за децата по време на вечерята за коронацията и ми се усмихваше, е във властта на баща ми в замъка Уорик. Татко организира съд, за да я осъди, и води свидетели срещу нея. Един по един те дават показания за това как в стаята, където тя държи билковите си отвари, среднощ горят огньове, как тя шепне на реката, която тече недалеч от дома й, повтарят слуховете, че чувала гласове и че когато някой от семейството й щял да умре, тя била предупреждавана от пеене, призрачно пеене, идващо от нощното небе.

Накрая претърсват дома й в Графтън и донасят доказателства за магьосничество: две фигурки, направени от олово, свързани в дяволски съюз със златна тел. Явно едната трябва да представлява краля, а другата — дъщерята на Жакета, Елизабет Удвил. Тайната им женитба е била осъществена чрез магия, а крал Едуард, който се държи като безумец, откакто за първи път зърна вдовицата от Нортхамптън, е бил омагьосан през цялото това време. Майката на кралицата е вещица, която постигна тази женитба с магия, а самата кралица е дъщеря на вещица и самата тя е наполовина вещица. Явно баща ми ще се подчини на библейското предписание, което гласи: «Врачка да се не оставя жива»* и ще я умъртви, вършейки Божието дело и своето собствено.

[* Свето Писание, Изх. 22: 18 — Б.пр.]

Той пише всичко това на майка ни, докато чакаме в Кале, и тя го чете с равния си глас, докато дамите седят наоколо и забравят да шият, зяпнали от потрес. Разбира се, искам Миднайт да премине с горда стъпка през цялото кралство, но не мога да ликувам, когато си представям как младият Джон полага красивата си глава на дръвника. Спомням си как приличаше на агне, отиващо на заколение, на угощението по случай коронацията, когато го накараха да върви ръка за ръка с възрастната си съпруга — но сега той наистина е заклан жертвен агнец и умря преди старата дама. Баща ми отива против правилата както на природата, така и срещу кралския закон. Майката на кралицата, Жакета, която ми се усмихваше толкова мило вечерта на приема за коронацията, бе превърната във вдовица от палача на баща ми. Спомням си я как влезе на вечеря под ръка със съпруга си, как гордостта и радостта им сияеше от тях като светлината на свещ. И въпреки това баща ми уби нейния син, а също и съпруга й. Самата кралица вече няма баща; нима ще загуби и майка си? Нима татко ще изгори Жакета, лейди Ривърс?