Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 190

Накрая кралят е принуден да се съгласи с нея и сам се наема със задачата да повдигне обвинение срещу брат си, и никой — нито дори един-единствен човек — не казва нищо в защита на Джордж. Ричард се прибира у дома след последния ден на изслушването с приведени рамене и мрачно лице. Майка му и аз го посрещаме в голямата зала и той ни отвежда в личния си кабинет и затваря вратата пред заинтригуваните лица на слугите ни.

— Едуард го обвини в опит да унищожи кралската фамилия и да подкопае претенциите на нейните членове към трона — Ричард хвърля поглед към майка си. — Има доказателства, че Джордж е разправял на всички, че кралят е с долен произход — копеле. Съжалявам, почитаема майко.

Тя отхвърля казаното с пренебрежително махване на ръка:

— Това е стара клевета — поглежда ме. — Това е старата лъжа на Уорик. Ако виниш някого, обвинявай него.

— Разполагат също с доказателства, че на хората на Джордж е било платено да обикалят из страната, твърдейки, че Томас Бърдет е бил невинен, и бил убит от краля, задето предсказал смъртта му. Едуард изслуша показанията за това и те бяха убедителни. Джордж със сигурност е наемал хора да говорят против краля. Джордж казва, че кралят си служи с черни изкуства — всички предполагат, че това е обвинение в магьосничество към кралицата. Има и друго, и то е най-ужасното от всичко: Джордж е вземал пари от Луи Френски, за да вдигне бунт срещу Едуард. Смятал е да разпали бунт и да завземе престола.

— Невъзможно — казва майка му простичко.

— Разполагаха с писма от Луи Френски, адресирани до него.

— Фалшификации — казва тя.

Ричард въздиша.

— Кой знае? Не и аз. Страхувам се, почитаема майко, че част от това — всъщност, по-голямата част от казаното — е вярна. Джордж е наел сина на един арендатор и го е поставил на мястото на собствения си син, Едуард Уорик. Смяташе да изпрати малкия Едуард във Фландрия, на сигурно място.

Поемам си рязко дъх. Това е синът на Изабел, моят племенник, изпратен във Фландрия, за да го опазят.

— Защо не го е изпратил при нас?

— Казва, че не смеел да позволи момчето да остане в Англия и да бъде погубено от злобата на кралицата. Посочиха това като доказателство, че е кроял заговор.

— Къде е Едуард сега? — питам.

— Детето е застрашено от кралицата — казва баба му. — Това не е доказателство за вината на Джордж, а за вината на кралицата.

Ричард ми отговаря:

— Шпионите на Едуард арестували момчето на пристанището, докато се готвело да се качи на един кораб, и го отвели обратно в замъка Уорик.

— Къде е сега? — повтарям.

— В Уорик, със сестра си, Маргарет.

— Трябва да говориш с брат си, краля — казва херцогиня Сесили на Ричард. — Трябва да му кажеш, че Елизабет Удвил ще унищожи нашето семейство. Не се съмнявам, че тя е отровила Изабел, и че ще погуби и Джордж. Трябва да накараш Едуард да разбере това. Трябва да спасиш Джордж, трябва да предпазиш децата му. Едуард е твой племенник. Ако не е в безопасност в Англия, трябва да го предпазиш.