Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 185

Очаквала съм да прекараме цялото лято и цялата есен в земите си на север, може би да се отбием до замъка Барнард, или да нагледаме работата по преустройството в Шериф Хътън, но Ричард получава спешно съобщение от брат си Едуард, който го вика обратно в Лондон.

— Трябва да отида, Едуард се нуждае от мен.

— Болен ли е?

Пробожда ме страх за краля, и за миг си помислям немислимото: може ли _онази_ жена да е отровила собствения си съпруг?

Ричард е побелял от потрес.

— Едуард е съвсем добре, но е стигнал твърде далече. Казва, че ще спре Джордж и неспирните му обвинения. Решил е да обвини Джордж в държавна измяна.

Вдигам ръка към гърлото си, където усещам как сърцето ми блъска като чук.

— Той никога няма… не би могъл… нима би наредил да го екзекутират?

— Не, не, само да го обвини, а после да го задържи. Със сигурност аз ще настоявам след задържането да му се оказва нужната почит, да живее в обичайните си покои в Тауър, където може да бъде обслужван от собствените си слуги; така ще го принудим да си мълчи, докато намерим начин да се споразумеем. Знам, че Едуард трябва да му затвори устата. Джордж е напълно извън контрол. Очевидно се е опитвал да се ожени за Мари Бургундска, само за да може да организира нападение срещу Едуард от Фландрия. Сега Едуард разполага с доказателства. Джордж е вземал пари от французите, както подозирахме. Заговорничел, е против собствената си страна с Франция.

— Това не е вярно, готова съм да се закълна, че не се е готвил да се ожени за нея — казвам сериозно. — Изабел тъкмо беше погребана, Джордж беше извън себе си. Спомни си в какво състояние беше, когато най-напред дойде в двора и ни съобщи! Той сам ми каза, че това е бил план на Едуард, за да го прогони от страната, но се намесила кралицата, която искала Мари за собствения си брат Антъни.

Младото лице на Ричард представлява маска от тревога.

— Не знам! Вече не мога да определя какво е истина. Думата на единия брат се противопоставя срещу тази на другия. Бог ми е свидетел, че ми се иска кралицата и нейното семейство да не се намесват в делата по управлението на страната. Ако тя се беше задоволила само да ражда деца и да остави Едуард да управлява, както сметне за добре, тогава нищо от това не би се случило.

— Но ще трябва да отидеш… — казвам жално.

Той кимва.

— Трябва да отида, за да се постарая Джордж да не пострада — казва. — Ако кралицата говори против брат ми, кой ще го защити, ако не аз?

Той се обръща и влиза в спалнята ни, където слугите прибират дрехите му за езда в една торба.