Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 75

Сам го изгледа странно и за миг сякаш понечи да каже нещо. Но само преглътна и отново се обърна към пергамента.

— Не си подписал писмото.

Джон поклати глава.

— Стария мечок непрекъснато молеше Железния трон за помощ. Пратиха му Джанос Слинт. Никакво писмо няма да накара Ланистърите да ни заобичат повече. Не и след като чуят, че помагаме на Станис.

— Само да защитим Вала, не и в този бунт. Това пише тук.

— Разликата може да убегне на лорд Тивин. — Джон дръпна писмото. — Защо да ни помага сега? Никога преди не го е правил.

— Ами, няма да иска да се каже, че Станис е дошъл да защити владенията, докато крал Томен си играе с играчките си. Това би навлякло присмех над дома Ланистър.

— Смърт и разруха искам да нанеса над дома Ланистър, не присмех. — Джон зачете от писмото. — „Нощният страж не участва във войните на Седемте кралства. Заклели сме се да браним владенията, а те сега са изложени на смъртна опасност. Станис Баратеон ни подпомага срещу враговете ни отвъд Вала, макар да не сме негови хора…“

Сам помръдна на стола си.

— Ами, наистина не сме. Нали?

— Дадох на Станис храна, подслон и Нощната крепост и разрешихме да засели част от свободния народ в Дара. Нищо повече.

— Лорд Тивин ще каже, че е твърде много.

— Станис казва, че не е достатъчно. Колкото повече даваш на един крал, толкова повече иска. Вървим по мост от лед с бездна от двете страни. Да задоволиш един крал е достатъчно трудно. Да задоволиш двама едва ли е възможно.

— Да, но… ако Ланистърите надделеят и лорд Тивин реши, че сме предали краля, като сме помагали на Станис, това може да означава краят на Нощния страж. Има зад себе си Тирелите с цялата мощ на Планински рай. И все пак надви лорд Станис на Черна вода.

— Черна вода беше една битка. Роб спечели всичките си битки и все пак загуби главата си. Ако Станис успее да вдигне Севера…

Сам се поколеба, после каза:

— Ланистърите също имат северняци. Лорд Болтън и копелето му.

— Станис има Карстарките. Ако спечели Бял пристан…

— Ако — натърти Сам. — Ако не… милорд, дори един хартиен щит е по-добре от никакъв.

— Предполагам. — „И той като Емон.“ Някак си се беше надявал Сам Тарли да го види другояче. „Това е само мастило и пергамент.“ Примирен, грабна перото и подписа. — Подай ми восъка за печата. — „Преди да съм премислил.“ Сам бързо се подчини. Джон натисна печата на лорд-командира и му връчи писмото. — Занеси това на майстер Емон и му кажи да прати птица до Кралски чертог.

— Добре. — Сам въздъхна облекчено. — Милорд, ако може да попитам… Видях Джили да излиза оттук. Почти плачеше.

— Вал я прати да моли отново за Манс — излъга Джон и поговориха малко за Манс и Станис, и за Мелисандра от Асшаи. Гарванът изкълва последните зърна и изграчи:

— Ккръв!

— Изпращам Джили далече оттук — каза Джон. — Нея и момчето. Ще трябва да намерим друга кърмачка за млечния му брат.