Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 40

И се затътри към вратата.

Когато влезе в хана, го посрещна весела глъч. Разпозна гърления кикот на Чела и по-лекия, мелодичен смях на Шае. Момичето седеше край камината и пиеше вино на една от кръглите, дървени маси с трима от Черните уши, които беше оставил да я пазят, и някакъв дебел мъж, с гръб към него. Гостилничарят, предположи… докато Шае не извика името му и натрапникът не стана.

— Добри ми лорде, толкова се радвам да ви видя — изгука дебелият и мазна евнушеска усмивка разцъфтя върху напудреното му лице.

Тирион почти залитна.

— Лорд Варис? Не допусках, че ще ви срещна тук. — „Другите да го вземат дано, как ги е намерил толкова бързо?“

— Извинете ме за натрапничеството — каза Варис. — Но изпитах внезапен подтик да се запозная с вашата млада дама.

— Мла-да дама — повтори превзето Шае. — Наполовина сте прав, милорд. Млада съм.

„На осемнайсет — помисли Тирион. — На осемнайсет и курва, но умът й сече, пъргава е като котка под завивките, с големи тъмни очи и прекрасна черна коса и сладка, мека, жадна мъничка уста… и моя! Проклет евнух.“

— Боя се, че аз съм натрапникът, лорд Варис — каза с пресилена вежливост, — Когато влязох, като че ли прекъснах веселието ви.

— Милорд Варис направи комплимент на Чела за ушите й и каза, че сигурно е убила доста мъже, за да има такъв хубав гердан — обясни Шае. Подразни го, че нарече Варис „милорд“ със същия тон, с който наричаше него в креватните игри. — А Чела му каза, че само страхливците убиват победените.

— По-храбро е да оставиш човека жив и да му дадеш шанс да се пречисти от срама, като си върне ухото — обясни Чела, малката смугла жена, чийто ужасен гердан включваше четиридесет и шест сухи, сбръчкани уши. Тирион ги беше броил. — Само така можеш да докажеш, че не се боиш от враговете си.

Шае прихна.

— Пък после милорд каза, че ако той е Черно ухо, нямало да може да спи; щях да сънувам едноухи мъже, вика.

— Проблем, пред който няма да се изправя никога — заяви Тирион. — Аз се ужасявам от враговете си, затова ги убивам.

Варис се изкиска.

— Ще пийнете ли малко вино с нас, милорд?

— Ще пийна малко вино. — Тирион се намести до Шае. Разбра какво става тук, макар Чела и момичето да не разбираха. Варис носеше послание. Когато каза „изпитах внезапен подтик да се запозная с вашата млада дама“, това означаваше „Опитахте се да я скриете, но аз знаех къде е и каква е, и ето ме тук.“ Чудно, кой го беше издал? Ханджията, онова конярче вън, някой страж на портата… или някой негов?

— Винаги обичам да се връщам в града през Портата на боговете — заговори Варис на Шае, докато пълнеше чашите. — Релефите по стените на стражевата кула са възхитителни, разплакват ме всеки път, щом ги видя. Очите… толкова са изразителни, не мислите ли? Сякаш те следят, докато минаващ под портикула.

— Не забелязах, милорд — отвърна Шае. — Утре рано ще погледна отново, с ваше благоволение.

„Не си прави труда, миличко — помисли Тирион и разклати виното в чашата. — Пука му на него за релефите. Очите, които толкова хвали, са негови. Иска да каже, че той следи. Знаел е, че сме тук, в мига, в който минахме през портите.“