Читать «Пир за врани» онлайн - страница 57

— Лорд Сняг чака.

До вратите на оръжейната стояха двама стражи с черни наметала и железни полушлемове, подпрени на копията си. Този, който проговори, беше Хал Косматия. Мъли помогна на Сам да се изправи. Той изломоти едно „благодаря“ и се шмугна покрай тях, стиснал отчаяно купчината книги до гърдите си, и се запровира покрай ковачницата. На пейката беше метната полудовършена плетена ризница. Дух се беше изпънал под наковалнята и гризеше овнешки кокал, за да стигне до мозъка. Голямото бяло вълчище вдигна глава, щом Сам влезе, но не издаде и звук.

Джон седеше в стаята си зад стойките с копията и щитовете и четеше някакъв пергамент. Гарванът на лорд-командир Мормон беше кацнал на рамото му, надничаше, все едно и той чете, но щом зърна Сам, разпери криле, запляска и заграчи:

— Зъррно, зъррно!

Сам намести книгите, пъхна ръка в торбата до вратата и гребна шепа едри зърна. Гарванът кацна на китката му и взе едно от дланта му: клъвна толкова силно, че Сам изохка и дръпна ръката си. Гарванът литна, а жълтите и червени зърна се пръснаха из цялата стая.

— Затвори вратата, Сам. — На бузата на Джон още личаха белези: един орел се беше опитал да изкълве окото му. — Разкъса ли ти кожата този нещастник?

Сам остави книгите на пода и смъкна ръкавицата си.

— Да. — Призля му — Тече ми кръв!

— Всички проливаме кръвта си за Стражата. Носи по-дебели ръкавици. — Джон избута с крак един стол към него. — Седни и виж това. — Подаде му пергамента.

— Какво е това? — попита Сам. Гарванът почна да кълве зърната от рогозките.

— Хартиен щит.

Сам засмука кръвта на дланта си и зачете. Позна от пръв поглед ръката на майстер Емон. Почеркът му беше ситен и изряден, но старецът не беше могъл да види къде мастилото е капнало и тук-там бе оставил грозни петна. — Писмо до крал Томен?

— В Зимен хребет Томен се би с моя брат Бран с дървени мечове. Носеше толкова подплънки, че приличаше на пълнена гъска. Бран го събори на земята. — Джон отиде до прозореца. — Но ето, че Бран е мъртъв, а пухкавото Томенче седи на Железния трон с корона, кацнала на златните му къдрици.

„Бран не е мъртъв — дощя му се да отвърне. — Той е отвъд Вала със Студени ръце“. Думите заседнаха в гърлото му. „Заклех се да не казвам“.

— Не си подписал писмото.

— Стария мечок помоли сто пъти Железния трон за помощ. Изпратиха му Джанос Слинт. Никакво писмо няма да накара Ланистърите да ни заобичат повече. Не и след като чуят, че помагаме на Станис.