Читать «Пир за врани» онлайн - страница 504

Пред Сенешалския двор ректорите затваряха един новак в складовете.

— Краде ядене от кухните — обясни един на послушниците, които чакаха да замерят хванатия с гнили зеленчуци. Всички изгледаха с любопитство Сам, когато ги подмина — черното наметало се бе издуло след него като платно.

Влезе в зала с каменен под и високи сводести прозорци. В другия край на висок подиум седеше мъж с остро лице и дращеше в дебел тефтер. Макар да беше облечен в майстерски халат, нямаше верига на врата. Сам се окашля.

— Добро утро.

Мъжът вдигна глава и като че ли не одобри това, което видя.

— Миришеш ми на новак.

— Надявам се скоро да стана. — Сам извади писмата, които му бе дал Джон Сняг. — Тръгнах от Вала с майстер Емон, но той умря по време на пътуването. Ако може да говоря със сенешала…

— Името ти?

— Самуел. Самуел Тарли.

Мъжът вписа името му в тефтера и махна с перото към пейката до стената.

— Седни. Ще те повикат, когато решат. Сам седна на пейката.

Други идваха и си отиваха. Някои носеха писма и напускаха. Някои говореха с мъжа на подиума и той ги отпращаше през вратата зад себе си и нагоре по витото стълбище. Други сядаха на пейката при Сам и чакаха да ги повикат. Неколцина от повиканите бяха дошли след него. След като това стана за четвърти или пети път, той стана, отиде до мъжа и попита:

— Колко още ще чакам?

— Сенешалът е важна особа.

— Дошъл съм чак от Вала.

— Значи няма да ти е трудно да стигнеш малко по-далече. — Махна с перото. — На онази пейка ей там, под прозореца.

Сам се върна на пейката. Изтече още час. Други влизаха, говореха с мъжа, изчакваха няколко мига и ги пускаха нататък. През цялото време той дори не поглеждаше към Сам. Мъглата отвън взе да се вдига, бледа слънчева светлина прониза прозорците. Сам усети, че се е зазяпал в прашинките, затанцували в слънчевите лъчи. От устата му се изтръгна прозявка, после — още една. Опипа един спукан мехур на ръката си, после клюмна и затвори очи.

Сигурно бе задрямал. Стресна се, когато мъжът на подиума извика нечие име, скочи припряно на крака и си седна отново, като разбра, че не е неговото.

— Трябва да пъхнеш някой петак на Лоркас, иначе ще седиш тука три дена — каза нечий глас до него. — Какво те води от Нощния страж в Цитаделата?

Заговорилият го беше слаб добродушен младеж, облечен в бричове от сърнешка кожа и стегнат зелен бригандин с железни пъпки. Кожата му беше с цвета на светлокафяв ейл, имаше гъсти черни къдрици и големи черни очи.

— Лорд-командирът възстановява изоставените укрепления — обясни Сам. — Трябват ни повече майстери за гарваните… петак ли каза?

— Петак ще свърши работа. За сребърен елен Лорас ще те отнесе при сенешала на гръб. Петдесет години е бил послушник. Мрази новаците, особено новаци със знатно потекло.