Читать «Пир за врани» онлайн - страница 477

Имаше само една жена, на която Девата на Тарт се бе заклела да служи.

— Не може да бъде! Тя е мъртва!

— Смърт и правото на госта — промълви Дългата Джейни Вътъка. — Не означават толкова като някога, и двете.

Лейди Каменно сърце смъкна качулката и разви големия сив шал от лицето си. Косата й беше суха и чуплива, бяла като кост. Челото й беше на зелени и сиви петна, нашарено с кафявите цветове на развалата. Плътта по лицето й беше раздрана на ивици от очите до челюстта. Някои късове бяха полепнали със засъхнала кръв, но други зееха отворени и откриваха черепа отдолу.

„Лицето й — помисли Бриен. — Лицето й беше толкова волево и красиво, кожата толкова гладка и мека“.

— Лейди Кейтлин? — Сълзи бликнаха в очите й. — Казаха… казаха ми, че сте мъртва.

— Мъртва е — заговори Торос Мирски. — Фрей срязаха гърлото й от ухо до ухо. Когато я намерихме до реката, беше мъртва от три дни. Харвин ме помоли да й дам целувката на живота, но беше много късно. Не исках да го сторя, затова лорд Берик я целуна по устните и пламъкът на живота се вля от него в нея. И… тя възкръсна. Богът на Светлината да ни опази дано. Тя възкръсна.

„Още ли сънувам? — зачуди се Бриен. — Поредният кошмар ли е това, донесен от зъбите на Захапката?“

— Не съм й изменила. Кажете й го. Заклевам се в Седмината. Заклевам се в моя меч.

Съществото, в което се бе превърнала някогашната Кейтлин Старк, се стисна отново за гърлото, пръстите й се впиха в грозната дълга рана на шията й и изтръгнаха още звуци.

— Думите са вятър, казва — промълви севернякът. — Казва, че трябва да докажеш верността си.

— Как?

— Със своя меч. Клетвопазител, така го нарече, нали? Тогава опази клетвата си към нея, казва милейди.

— Какво иска да направя?

— Иска синът й да е жив или мъжете, които го убиха, да са мъртви — рече едрият. — Иска да нахраниш враните, както те направиха на Червената сватба. Фрей и Болтън, да. Тях ще ги дадем на нея, колкото поиска. От теб иска само Джайм Ланистър.

„Джайм“. Името се изви в корема й като нож.

— Лейди Кейтлин, аз… не разбирате. Джайм… той ме спаси да не ме насилят Кървавите глумци, когато ни плениха, а после се върна за мен, скочи в мечата яма с голи ръце… кълна ви се, той не е вече човекът, който беше. Той ме прати за Санса, да я опазя, не може да е замесен в Червената сватба.

Пръстите на лейди Кейтлин се впиха още по-дълбоко в гърлото й и думите заизлизаха, сподавени и накъсани, поток, мразовит като лед. Севернякът заговори:

— Казва, че трябва да избереш. Да вземеш меча и да убиеш Кралеубиеца, или да бъдеш обесена като предателка. Мечът или клупът, казва. Избирай, казва. Избирай!

Бриен си спомни съня, как чакаше в бащината си зала момчето, за което щеше да се омъжи. В съня си си беше отхапала езика. „Устата ми беше пълна с кръв“. Вдиша хрипливо и отвърна:

— Няма да направя този избор.

Последва дълга тишина. После лейди Каменно сърце проговори отново. Този път Бриен разбра думите й. Бяха само две.

— Обесете ги — изграчи тя.

— Както заповяда милейди — отвърна едрият.

Вързаха отново китките на Бриен и я изведоха от пещерата, по крива каменна пътека и на повърхността. Видя с изненада, че отвън е утро, между дърветата се сипеха снопове бледа утринна светлина. „Толкова много дървета за избор. Няма нужда да ни водят далече“.