Читать «Пир за врани» онлайн - страница 45

Спътникът му се изсмя сухо.

— Крейг, я зарежи. Такива като нея нямат нужда от такива като нас.

— Такива като мен? — Бриен не разбра какво иска да каже.

Сир Илифер посочи с кривия си кокалест пръст щита й. Макар боята да се беше напукала и да се лющеше, знакът се виждаше ясно: черен прилеп на поле, раздвоено косо, сребърно и златно.

— Носите щит на лъжец, на който нямате право. Дядото на дядо ми е помогнал да убият последния Лотстон. Оттогаз никой не е дръзвал да показва тоя прилеп, черен като делата, които са го родили.

Щитът беше същият, който сир Джайм бе взел от оръжейната на Харънхъл. Бриен го бе намерила в конюшнята с кобилата си, с още много други неща — седлото и такъмите, шлема, кесии със злато и сребро и свитък пергамент, много по-ценен от парите.

— Загубих своя щит — обясни тя.

— Един истински рицар е единственият щит, от който се нуждае една девица — важно заяви сир Крейгтон.

Сир Илифер не му обърна внимание.

— Босият си търси ботуш, премръзналият — наметало. Но кой би се загърнал в срам? Лорд Лукас го е носил този прилеп, Сводника, и Манфрид от Черната гугла, синът му. Защо ще носи човек такъв герб, питам аз, освен ако грехът му не е още по-мръсен… и по-нов. — Извади камата си от канията, грозно парче евтино желязо. — Жена страшилище, ужасно едра и силна, която крие истинските си цветове. Крейг, виж, пред теб е Девата на Тарт, тая, дето разпра кралското гърло на Ренли.

— Това е лъжа!

Ренли Баратеон беше за нея повече от крал. Беше се влюбила в него още от първия път, когато дойде в Тарт на бавната си владетелска обиколка, за да отбележи влизането си в пълнолетие. Баща й го беше посрещнал с пир и й бе заповядал да присъства — иначе щеше да се скрие в стаята си като ранен звяр. Тогава бе на годините на Санса и повече се боеше от хорския присмех, отколкото от мечове. „Те ще разберат за розата и ще ми се смеят“, казала бе на лорд Селвин. Но Вечерната звезда остана непреклонен.

А Ренли Баратеон я беше ухажвал с цялата вежливост, подобаваща за истинска и хубава девица. Дори беше танцувал с нея и в прегръдките му се бе почувствала изящна, а стъпалата й летяха по пода. След това други я бяха канили на танц, заради примера му. От него ден насетне беше искала само да е по-близо до лорд Ренли, да му служи и да го брани. Но накрая го провали. „Ренли издъхна в ръцете ми, но не аз го убих“, помисли си, но тези дрипави рицари никога нямаше да го разберат.

— Живота си бих дала за крал Ренли и бих умряла щастлива — каза им. — Не го убих аз. Заклевам се в меча си.

— Рицар се кълне в меча си — каза сир Крейгтон.

— Закълни се в Седмината — подкани я сир Илифер Бедняка.

— В Седмината да е тогава. Не аз убих Ренли. Кълна се в Майката. Дано никога не ме споходи милостта й, ако лъжа. Кълна се в Бащата и моля той да ме съди справедливо. Кълна се в Девата и в Старицата, в Ковача и във Воина. И в Странника се кълна, дано да ме вземе веднага, ако лъжа.

— Добре се кълне, като за дева — отстъпи сир Крейгтон.

— Аха. — Сир Илифер Бедняка сви рамене. — Какво пък, ако е излъгала, боговете ще й видят сметката. — Пъхна камата в канията. — Първата смяна ще е твоя.