Читать «Пир за врани» онлайн - страница 398

— Тези очи просто… Ваше величество, очите на брат ви бяха… изгнили малко. Позволих си волността да ги заменя със стъкло… но с погрешния цвят, както казвате.

Това само я ядоса още повече.

— Главата може да има стъклени очи, но аз — не. На Драконов камък има водоливници, които приличат повече на Дяволчето от това същество. Той е плешив и два пъти по-възрастен от брат ми. Какво е станало със зъбите му?

Мъжът се сви пред яростта в гласа й.

— Имаше чудесни златни зъби, ваше величество, но ние… съжалявам…

— О, още не съжаляваш. Но ще съжалиш. — „Би трябвало да заповядам да го удушат. Да зяпне за дъх, докато лицето му не почернее, като на милия ми син“. Думите бяха на устните й.

— Невинна грешка. Джуджетата толкова си приличат и… Ваше величество ще забележи, той няма нос…

— Няма нос, защото сте му го отрязали.

— Не! — Потта, избила на челото му, издаде лъжата.

— Да. — В тона на Церсей се прокрадна отровна сладост. — За това поне ви е стигнал умът. Последният глупак се опита да ме убеди, че странстващ маг направил носа му да порасте отново. Все пак струва ми се, че дължите нос на това джудже. Домът Ланистър плаща дълговете си, вие също ще си платите вашия. Сир Мерин, отведете този мошеник при Кибърн.

Сир Мерин Трант хвана тирошеца под мишница и го повлече навън. Щом излязоха, Церсей се обърна към Озмунд Черно котле.

— Сир Озмунд, махнете това нещо от очите ми и ми доведете другите трима, които твърдят, че знаят за Дяволчето.

— Да, ваше величество.

Колкото и да беше тъжно, тримата уж осведомители не се оказаха по-полезни от тирошеца. Един каза, че Дяволчето се криел в курвенски бардак в Староград и задоволявал мъже с устата си. Ставаше за шутовска игра, но Церсей не го повярва нито за миг. Вторият твърдеше, че видял джуджето на представление на глумци в Браавос. Третият уверяваше, че Тирион станал отшелник, живеел на някакъв обладан от духове хълм. Кралицата отвърна на всеки от тях с едно и също.

— Ако бъдете така добри да заведете някой от моите храбри рицари при това джудже, ще бъдете щедро възнаградени — обеща им. — Стига наистина да е джуджето. Ако не… е, моите рицари не търпят измамници, нито глупци, които ги пращат да гонят сенки. Човек може да си загуби езика. — Веднага след това и тримата изведнъж загубиха вяра и признаха, че може да са видели друго джудже.

Досега Церсей изобщо не беше подозирала, че съществуват толкова много джуджета.

— Де не би целият свят да се е залял с тези извратени малки чудовища? — проплака, докато пъдеха третия осведомител. — Колко от тях може да има?

— По-малко, отколкото бяха — отвърна лейди Мериуедър. — Ще бъда ли удостоена с честта да придружа ваше величество до Тронната зала?

— Стига да можеш да понесеш досадата — отвърна Церсей. — Робърт беше глупак за много неща, но в едно беше прав. Уморителна работа е да управляваш кралство.

— Това, че виждам Нейно величество уморена от грижи, ме натъжава. Аз казвам да избягаме, да се позабавляваме и да оставим на Кралската ръка да изслуша тези досадни петиции. Бихме могли да се предрешим като слугинчета и да прекараме един ден сред простолюдието, да чуем какво говорят след падането на Драконов камък. Зная странноприемницата, в която свири Синият бард, когато не пее на малката кралица, и едно кътче в града, където магьосник превръща желязо в злато, вода във вино и момичета в момчета. Може би ще пожелае да направи заклинанията си и над нас двете. Няма ли да е забавно на Нейно величество да бъде мъж за една нощ?