Читать «Пир за врани» онлайн - страница 396

Мега Тирел вече също хлипаше открито.

— Как е загинал? — попита тя. — Кой го е убил?

— Никой не е имал тази чест — отвърна Церсей. — Сир Лорас бил улучен с желязна стрела в бедрото, друга го пронизала в рамото, но продължил да се бие доблестно, макар кръвта му да изтичала. По-късно понесъл удар от боздуган, който му счупил няколко ребра. След това… но не, най-лошото бих искала да ви спестя.

— Кажете ми го — заяви Марджери. — Заповядвам.

„Заповядваш?“ Церсей за миг спря, но реши, че е по-добре да го подмине.

— Защитниците отстъпили към една вътрешна цитадела, след като предната стена била завзета. Лорас и там повел атаката. Залели са го с врящо масло.

Лейди Ала пребледня като креда и избяга от стаята.

— Майстерите правят всичко, което могат, уверява ме лорд Води, но се боя, че брат ви е изгорял ужасно. — Церсей взе Марджери в прегръдката си, за да я утеши. — Той спаси кралството. — Целуна малката кралица по бузата и усети вкуса на солта от сълзите й. — Джайм ще впише всички негови подвизи в Бялата книга, а певците ще го възпяват хиляда години.

Марджери се изтръгна от прегръдката й толкова яростно, че Церсей едва не падна.

— Умиращ не значи мъртъв.

— Да, но майстерите казват, че…

— Умиращ не значи мъртъв!

— Исках само да ви спестя…

— Зная какво искате. Напуснете.

„Вече знаеш как се чувствах в нощта, когато моят Джофри умря“. Поклони се, с маска на хладна учтивост.

— Мила дъще. Толкова ми е мъчно за вас. Ще ви оставя сама със скръбта ви.

Тази нощ лейди Мериуедър не се появи и Церсей дълго се въртя неспокойно в леглото. „Ако лорд Тивин можеше да ме види сега, щеше да разбере, че си има наследник, при това наследник, достоен за Скалата“, мислеше си, докато лежеше будна, а Джослин Суифт тихо хъркаше в другата възглавница. Марджери скоро щеше да пролее горчивите сълзи, които трябваше да изплаче по Джофри. Мейс Тирел сигурно също щеше да плаче, но не му беше дала повод да скъса с нея. Какво бе направила в края на краищата, освен да удостои Лорас с доверието си? Беше помолил за командването със сгънато коляно, пред очите на половината двор.

„Като умре, ще трябва да му вдигна статуя някъде и да му устроя погребение, каквото Краски чертог никога не е виждал“. Това щеше да се хареса на простолюдието. Както и на Томен. „Мейс дори може да ми благодари, горкият. Колкото до лейди майка му, ако боговете са добри, тази вест ще я убие“.

Изгревът бе най-красивият, който беше виждала от години. Скоро след това дойде Таена и сподели, че е прекарала нощта в утешаване на Марджери и дамите й, пиели вино, плакали и си разказвали истории за Лорас.

— Марджери все още е убедена, че той няма да умре — донесе тя, докато кралицата се обличаше за аудиенции. — Смята да изпрати своя майстер да се грижи за него. Братовчедките се молят за милостта на Майката.