Читать «Пир за врани» онлайн - страница 33

А капитанът вдигна бойната си брадва и удари с все сила с дръжката й по мраморния под.

— Милейди, твърде много си позволявате. Отдръпнете се от подиума, ако благоволите.

— Нямах лоши намерения, капитане. Обичам чичо си така, както знам, че той обичаше баща ми. — Тиен коленичи пред принца. — Казах всичко, което имах да кажа, чичо. Прости ми, ако съм те оскърбила. Имам ли все още обичта ти?

— Винаги.

— Дай ми благословията си тогава, и ще си отида.

Доран се поколеба за миг, после погали племенницата си по косата.

— Бъди храбра, дете.

— О, как иначе? Аз съм негова дъщеря.

Щом тя излезе, майстер Калеот притича до подиума.

— Принце, тя нали не… дайте да ви видя ръката. — Огледа първо дланта, после я обърна и подуши подутите пръсти. — Не, добре е. Всичко е наред. Няма драскотини, тъй че…

Принцът дръпна ръката си.

— Майстер, ще ви притесня ли, ако ви помоля за малко мляко от мак? Един напръстник ще стигне.

— Мляко от мак? О, разбира се.

— Веднага, мисля — вежливо го подкани Доран Мартел и Калеот заситни към стълбите.

Слънцето беше залязло. Светлината през купола беше добила синевата на вечерния здрач и диамантите на пода гаснеха. Принцът седеше на трона под копието на Мартел, лицето му беше пребледняло от болка. След дълго мълчание се обърна към Арео Хота.

— Капитане. Колко верни са гвардейците ми?

— Верни са. — Капитанът не знаеше какво друго да каже.

— Всички ли? Или някои?

— Добри мъже са. Добри дорнци. Ще направят каквото им заповядам. — Тупна с дръжката на брадвата по пода. — Ще донеса главата на всеки, който би ви изменил.

— Не искам глави. Искам подчинение.

— Имате го. — „Ще служа. Ще се подчинявам. Ще защитавам. Прости клетви за прост човек“. — Колко души трябват?

— Това ще оставя да го решиш ти. Може би петима-шестима ще свършат по-добра работа от двайсетина. Искам всичко да се свърши толкова бързо и тихо, колкото е възможно, без да се пролее никаква кръв.

— Бързо, тихо и безкръвно, да. Каква е заповедта ви?

— Ще намериш дъщерите на брат ми, ще ги арестуваш и ще ги затвориш в килиите горе в кулата Копие.

— Пясъчните змии? — Гърлото на капитана пресъхна. — Всичките… всичките осем ли, принце? И малките?

Принцът помисли.

Момичетата на Елария са твърде млади, за да представляват опасност, но има хора, които може да се опитат да ги използват срещу мен. Най-добре ще е да ги държим подръка, на безопасно. Да, малките също… Но първо задръж Тиен, Нимерия и Обара.

— Както заповядате, принце. — Сърцето му се беше свило от тревога. „Моята малка принцеса няма да хареса това“. — А Сарела? Тя вече е пораснала, почти на двайсет е.

— Докато не се върне в Дорн, не мога да направя нищо, освен да се моля да прояви повече разум от сестрите си. Нея я остави на… играта й. Приберете другите. Няма да заспя, докато не разбера, че са в безопасност и под стража.

— Както заповядате. — Капитанът се поколеба. — Обаче когато се разчуе, простолюдието ще завие.

— Цял Дорн ще вие — уморено отвърна Доран Мартел. — Моля се само лорд Тирел да ги чуе в Кралски чертог, та да разбере какъв верен приятел си има в Слънчево копие.