Читать «Пир за врани» онлайн - страница 15

По пътя мислите на Ерон се обърнаха към братята му.

Девет сина се бяха родили от слабините на Квелон Грейджой, Господаря на Железните острови. Харлон, Квентон и Донел бяха родени от първата жена на Квелон, жена от Каменните дървета. Бейлон, Юрон, Виктарион, Уригон и Ерон бяха синовете на втората му, Съндърли от Солена скала. За трета жена Квелон беше взел момиче от зелените земи, която му даде болнаво слабоумно момче, Робин, брат, който най-добре беше да се забрави. Жрецът нямаше спомен за Квентон или Донел, те бяха умрели като бебета. Харлон си спомняше съвсем смътно, как седи с посивяло лице и скован в стая без прозорци в една кула и говори с шепот, който от ден на ден ставаше все по-тих, докато сивата люспа превръщаше езика и устните му в камък. „Един ден ще пируваме с риба заедно във водните палати на Удавения бог, всичките четирима, и Ури също“.

Девет сина беше родил Квелон Грейджой, ала само четирима бяха доживели до мъжество. Така ставаше на този студен свят, където мъжете вадеха риба от морето, копаеха в земята и умираха, а жените раждаха живеещи кратко деца в постели от кръв и болка. Ерон беше последният и най-малкият от четирите кракена, Бейлон — най-старият и най-храбър, свирепо безстрашно момче, което живееше само за да възстанови древната слава на железнородените. На десет беше изкатерил Кремъчните канари до обитаваната от духове кула на Слепия лорд. На тринайсет можеше да върти греблата на боен кораб и да играе танца на пръстите не по-зле от всеки мъж на островите. На петнайсет беше отплавал с Дагмер Сцепената челюст до Каменните стъпала и беше изкарал лятото в пиратски набези. Уби първия си враг и взе първите си две солени жени. На седемнайсет беше капитан на собствен кораб. Беше всичко, което трябваше да е един по-голям брат, макар никога да не показваше към Ерон нещо повече от презрение. „Слаб бях и пълен с грях, и заслужавах повече от презрение. По-добре презрението на Бейлон Храбрия, отколкото обичта на Юрон Вранско око“. И макар с годините старостта и скръбта да бяха вгорчили Бейлон, бяха го направили също и по-решителен от всеки жив мъж. „Роди се като син на владетел и умря като крал, убит от един ревнив бог — помисли Ерон. — А сега бурята иде, такава буря, каквато тези острови не са познавали никога“.

Отдавна се беше стъмнило, когато зърна шипестите железни зъбери на Хамърторн — дращеха към лунния сърп. Цитаделата на Горолд беше тежка и тромава, грамадните й каменни блокове бяха изсечени от надвисналата зад нея скална стръмнина. Под стените й входовете на пещери и древни мини зееха като беззъби черни усти. Железните порти на Хамърторн бяха затворени и залостени за нощта. Ерон ги заудря с един камък, докато екотът събуди един от стражите, младеж, огледално копие на Гормонд.