Читать «Пир за врани» онлайн - страница 12

Утрото беше мрачно и студено, а морето бе толкова оловно, колкото и небето. Първите три жертви поднесоха храбро живота си на Удавения бог, но четвъртата се оказа слабоверна и почна да се бори, щом дробовете й закрещяха за въздух. Нагазил до кръста в кипналите вълни, Ерон сграбчи голото момче за раменете и натисна главата му надолу, когато се опита да поеме дъх.

— Имай кураж. Ние сме дошли от морето и в морето трябва да се върнем. Отвори си устата и пий дълбоко от божия благослов. Напълни дробовете си с вода, та да можеш да умреш и да се преродиш. Няма смисъл да се бориш.

Момчето или не можеше да го чуе — все пак главата му беше под вълните, или вярата му съвсем го беше изоставила. Взе да рита и да се мята толкова дивашки, че Ерон трябваше да повика помощ. Четирима от удавените му мъже нагазиха да задържат окаяника под водата.

— Боже, ти който се удави заради нас — зареди жрецът молитвата с глас, дълбок като морето, — нека Емонд, твоят слуга, да се прероди от морето, както Ти се прероди. Благослови го със сол, благослови го с камък, благослови го със стомана.

Момчето най-сетне свърши. От устата му вече не бълбукаше въздух, цялата сила беше напуснала крайниците му. Емонд се понесе по очи в морската плитчина, пребледнял, студен и кротък.

Едва сега Мокра коса видя, че при неговите удавени мъже на чакълестия бряг са спрели трима конници. Единият беше Спар, старецът с острото лице и воднистите очи, чийто треперлив глас беше закон на Голям Уик. Придружаваше го синът му Стефарион, с още един младеж, чието тъмно, обшито с червена кожа наметало бе закопчано на рамото с красива тока с черно-златния боен рог на Гудбрадърови. „Един от синовете на Горолд“, от пръв поглед реши жрецът. Трима високи синове беше родила жената на Гудбрадър в заника на живота му след дузина дъщери и казваха, че никой не може да отличи един син от другите. Ерон Мокра коса не се и опита. Дали беше Грейдон, Гормонд или Гран — нямаше значение.

Изръмжа отривиста заповед и удавените му мъже награбиха мъртвото момче да го отнесат над линията на прилива. Жрецът ги последва, гол, само по препаска от тюленова кожа около слабините. С настръхнала кожа изгази на сушата, тръгна по студения мокър пясък и изстърганите от морето камъчета. Един от удавените му подаде тежкия халат от груба вълна, вапцан на зелени, сини и сиви петна, цветовете на морето и на Удавения бог. Ерон надяна халата и прибра назад косата си с пръсти. Черна и мокра бе косата му; неподрязвана, откакто морето го бе издигнало. Диплеше се по раменете му като дрипаво наметало и се спускаше надолу до кръста. Ерон сплиташе в нея снопове водорасли, както и в рошавата си неподстригвана брада.

Удавените застанаха в кръг около мъртвото момче и заредиха молитва. Норджен разпери ръцете му, а Рус го възседна и занатиска гърдите му, но всички се отдръпнаха, когато се приближи Ерон. Той разтвори с пръсти изстиналите устни на момчето и даде на Емонд целувката на живота, още веднъж и пак, докато морето не заблика от устата му. Момчето започна да кашля и да храчи, примига и очите му се отвориха, изпълнени със страх.