Читать «Острието на Тишал» онлайн - страница 2

— Какво ще кажеш да млъкнеш малко? — казва другият мъж зад техническия пулт. — Божичко, колко ме отегчаваш!

— Аз, ъъъ… — Администратор Чандра прекарва ръка през оредяващата си коса, мокра от пот въпреки климатика. — Да, Бизнесмен.

Бизнесмен Марк Вило, патронът на въпросния студент, премества тънката воняща пура от единия край на устата си в другия и се навежда над стъкления панел, за да го види по-добре.

Бизнесмен Вило е ниско, мършаво, кривокрако човече с маниерите на хамалин и енергията на изнервен боен петел. Неведнъж съм го виждал из мрежата: невзрачна фигура, облечена с традиционния си спортен екип и наметало, човек веднага си спомня, че е роден в семейството на Търговци. Той беше поел семейния бизнес — транспортна фирма с три камиона — и на негова основа беше изградил могъщата корпорация „Вило Интерконтинентал“. Още на четиридесет и няколко годишна възраст беше откупил договора на семейството от техния Бизнес патрон и сега се смяташе за един от най-богатите — извън семействата на Незаетите — жители на Западното полукълбо. Из мрежата го наричаха Късметлията милиардер.

Ето защо Администратор Чандра сега е тук; обикновено той си има много по-важна работа, отколкото да забавлява гостуващите Патрони. Но протежето на Вило — първият студент в Консерваторията, който той спонсорираше — здравата се дъни и е на път да бъде изхвърлен, така че Администраторът иска да смекчи разочарованието на Бизнесмена и може би в някаква степен да запази благоразположението му с надеждата, че в бъдеще Вило може да спонсорира и други студенти. В края на краищата това също е бизнес. Спонсорирането на Актьор може да бъде изключително доходно, ако Актьорът постигне успех — ако не вярвате, попитайте баща ми. Администраторът иска да обясни на Вило, че една отделна неуспешна инвестиция не означава, че и бъдещите подобни инвестиции също ще претърпят несполука.

— А също така има и, ъъъ… редица проблеми с дисциплината…

— Мисля, че ти казах да си затваряш устата.

Вило продължава да гледа надолу към протежето си — деветнайсетгодишен младеж с не особено впечатляваща физика, Работник от Сан Франциско.

Младежът стои на колене върху протрития си синтетичен килим с големина метър на метър, сплел ръцете си в техниката на Трите пръста. От трийсетте студенти в стаята само той е със затворени очи. Останалото го разказва потокът от данни, който тече от датчиците на слепоочията му към централния компютър на Консерваторията: въпреки бавния ритъм на дишането му — три вдишвания за минута — пулсът му е над осемдесет удара в минута, равнището на адреналин надвишава оптималните 78 процента, а пиковете в електроенцефалограмата му наподобяват строшено стъкло.

Вило изважда угарката от устата си.

— Защо, по дяволите, изобщо сте го вкарали в курса по магия?

— Бизнесмен, вече обсъждахме това при приемането му. Неговата памет и резултатите от теста за пространствено визуализиране са близки до равнището на гений. Безспорно той има интелектуалната основа да стане великолепен адепт. Обаче е емоционално нестабилен, склонен към ирационален гняв и е, ъъъ… неконтролируемо агресивен. Знаете, в семейството му има случаи на душевни заболявания, баща му е понижен от Професионалист в по-долна каста след поредица от нервни сривове.