Читать «Острието на Тишал» онлайн - страница 19

Той се приближи.

— Знаеш ли, никога не съм те виждал под тази твоя маска. Така ли изглеждаш?

— Може би ще изглеждам така накрая — казах му. — Не съм сигурен. Ще разбера след десет седмици.

Той кимна и внезапно ми се прииска да видя изражението му.

— Добре — рече той. — А сега какво?

Поех си дълбоко дъх. Цяла седмица се мъчих, за да го докарам на това място, а сега, когато вече бяхме тук, ме присвиваше стомахът, имах предчувствие за… не знам какво. Сигурно беше сценична треска.

А може би се боях, че той ще ме победи и тук.

— Този път без заклинания — казах. — Смятам да те улесня. Мога да ти сритам задника, като използвам само Потока. Придържай се към менталното зрение. Компютърът ще улови структурата в биотоковете ти и ще ти покаже симулация на Потока. Би трябвало да видиш и моята Обвивка.

Манекенът му затвори очи и събра върховете на първите три пръста на двете си ръце. Аз, разбира се, вече не се нуждаех от техниката на Трите пръста, за да превключа на ментално зрение — контролирането на дишането и обикновено усилие на волята превключваха съзнанието ми на необходимото равнище. Но ме тревожеше, че Хари, само десет дни преди ВП семинара си, все още се нуждае от физически жестове.

Тревогата се разсея с идването на менталното зрение; когато се занимаваш с магия, е невъзможно да се тревожиш. Целта на сложните медитативни техники, на които ни учат в Консерваторията, е да съсредоточи цялото ни съзнание, дори повърхността на подсъзнанието, върху желаните магически ефекти. След две години тренировки можех да насочвам съзнанието си като хирургически лазер.

Чувал съм да казват, че всеки маг вижда Потока като своя лична метафора: потоци светлина или призрачна река, като дълги сияещи струни, навиващи се и размотаващи се, докато се точат във въздуха, като плаващи кълба от енергия, подобни на кълбовидни мълнии. Нямаше да разбера как ще изглежда Потокът за мен, докато не се озова в Отвъдие. ВП залата показва една и съща симулация на Потока за всички — във вида на блещукаща решетка от енергия, в която по посока на течението се носят разноцветни ярки импулси.

Обвивката на Хари също изглеждаше напълно стандартно: ауроподобна паяжина. Тя леко пулсираше в такт със сърцебиенето му и припламваше около ръцете и краката му. Наблюдавах Потока, чакайки Хари да започне да тегли от него.

Той отвори очи и прошепна благоговейно:

— Виждам го.

Бавно изпуснах въздуха, който не бях забелязал, че съм задържал в гърдите си.

— Добре. Разбирам, че това е нещо ново за теб. Ще ти дам десет секунди, за да изтеглиш достатъчно енергия за защита.

Той протегна ръка в най-плътната част на Потока и Обвивката му се разшири в ленив псевдокрайник, който докосна пулсиращата мрежа и се отвори за бликащата енергия. Потокът се завъртя към него, водовъртежът му изпълни с енергия Обвивката на Хари. Жестовете му подсказваха за бъдещ проблем — адепт, който се нуждае от ръцете си, за да тегли енергия, лесно може да бъде изваден от строя — но за момента това не беше толкова важно.