Читать «Сапфиреносиньо» онлайн - страница 2

— Няма ли някакъв друг път през тази воняща река? — попита той кочияша си на френски.

— Не. А дори и да имаше, няма как да обърнем, запушили са ни. Ще отида напред да проверя какво се е случило. Сигурно скоро ще можем да потеглим, сър.

Докато кочияшът слизаше и си проправяше път през навалицата, мъжът прибра главата си заедно с шапката и яката обратно в каретата, мърморейки.

— Чу ли това, Пол? Те са французи — въодушевено прошепна Люси. — Туристи!

— Да, страхотно. Но трябва да продължим, нямаме много време. — Смътно си спомняше, че беше чел някъде, как мостът е бил разрушен и по-късно отново построен, но петнайсет метра по-напред. Значи не беше добро място за скок във времето.

Последваха френския кочияш, но малко по-напред хора и превозни средства стояха толкова нагъсто, че нямаше минаване.

— Чух, че някаква каруца с бъчви олио се е запалила — каза една жена пред тях, но не говореше на никого конкретно. — Ако не внимават, ще изгорят до основи целия мост.

— Но не и днес, доколкото знам — измърмори Пол и хвана ръката на Люси. — Ела! Ще се върнем обратно на брега и там ще чакаме да настане време за връщането ни.

— Спомняш ли си паролата? В случай че не успеем навреме.

— Беше нещо от сорта на гута и лава.

— Gutta cavat lapidem, глупчо. — Тя погледна нагоре към него, хихикайки. Сините й очи искряха от веселие и изведнъж в съзнанието му изплува какво бе отговорил брат му Фолк на въпроса му кога би бил най-подходящият момент. „Аз не бих губил време в приказки. Просто бих го направил. А ако отнесеш някоя плесница, поне ще си наясно.“

Естествено, Фолк бе поискал да разбере за кое момиче става въпрос, но Пол нямаше желание за дискусии, които започваха с: „Много добре знаеш, че отношенията между Де Вилърс и Монтроуз трябва да си останат само служебни!“ и завършваха с: „Освен това, всички момичета от рода Монтроуз са кучки, а като остареят, стават дракони като лейди Ариста“.

Кучка, как ли пък не! Може би това важеше за другите момичета от рода Монтроуз, но със сигурност не се отнасяше за Люси. За Люси, която всеки ден успяваше с нещо да го изуми, на която беше доверявал неща, несподелени с никой друг, с която...

Той пое дълбоко дъх.

— Защо спря? — попита Люси, но той вече се бе навел над нея и притисна устните си към нейните. През първите три секунди се страхуваше, че ще го отблъсне, но изглежда, тя преодоля изненадата си и отвърна на целувката му, в началото много предпазливо, а след това по-уверено.

Всъщност сега бе възможно най-неподходящият момент и всъщност ужасно бързаха, защото всеки миг можеше да започне скокът им във времето, и всъщност...

Пол забрави какво беше третото „всъщност“. Всичко, което имаше значение, беше тя.

Но изведнъж погледът му попадна върху една фигура с черна качулка и той отскочи уплашено назад. В първия момент Люси се взря в него объркано, после се изчерви и заби поглед надолу в краката си.