Читать «Сапфиреносиньо» онлайн - страница 10

— Баща ми почина, а майка ми живее в Антиб, Южна Франция. — За един кратък миг той стисна устни и си помислих, че отново ще изпадне в мълчание, но той продължи: — С по-малкия ми брат и новия й съпруг, мосю наричай-ме-папа Бертьолен. Той има фирма, която произвежда микрочасти от платина и мед за електронната индустрия и явно бизнесът върви супер. Във всеки случай кръсти тежкарската си яхта "Крез".

Бях истински изумена. Толкова много лична информация, поднесена наведнъж, изобщо не беше характерно за Гидиън.

— О, но сигурно е супер готино да прекарваш там ваканциите си, нали?

— Ама разбира се — рече с насмешка той. — Има басейн, голям колкото три тенис игрища, а тъпата яхта има позлатени кранчета на умивалниците.

— Във всеки случай ми се струва по-добре от неотоплена вила в Пийбълс. — Обикновено семейството ми прекарваше летните отпуски в Шотландия. — Ако бях на твое място и имах семейство в Южна Франция, щях да ги посещавам всяка седмица. Дори и да нямаха басейн и яхта.

Гидиън ме погледна, клатейки глава.

— Така ли? И как точно ще ги посещаваш, след като на всеки няколко часа ще трябва да прескачаш в миналото? Не е особено приятно изживяване, ако точно тогава се движиш по магистралата със сто и петдесет километра в час.

— О!

Тази история с пътуването във времето беше някак си все още нова за мен и не бях успяла да обмисля всички последствия, които я съпътстваха. Имаше само дванайсет носители на гена — живели през столетията — и все още не можех да повярвам, че аз съм една от тях. Всъщност се очакваше, че това трябва да е братовчедка ми Шарлот, която с голямо усърдие се бе подготвяла за ролята си, защото по непонятни причини майка ми бе излъгала за датата на раждането ми и това беше предизвикало голяма каша. И сега, точно както Гидиън, можех да избирам или с помощта на хронографа контролирано да пътувам във времето, или да бъда изненадана навсякъде и по всяко време, което от личен опит знаех, че не е особено приятно.

— Разбира се, трябва да взимаш хронографа със себе си, за да можеш междувременно да елапсираш — размишлявах на глас.

Гидиън изсумтя безрадостно.

— Като естествено по този начин пътешествията ще са особено отморяващи, а и ще се запозная на място с толкова много исторически забележителности. Но ако изключим факта, че никога няма да ми позволят да се разкарвам наоколо, носейки хронографа в раница, ти какво ще правиш без него? — Той погледна покрай мен през прозореца. — Благодарение на Люси и Пол разполагаме само с един, или си забравила? — Отново звучеше разпалено, както винаги, когато ставаше дума за тях двамата.

Повдигнах рамене и също погледнах през прозореца. Таксито се придвижваше пълзешком по посока Пикадили. Страхотно. Вечерното натоварено движение в Ситито. Сигурно ако бяхме тръгнали пеша, щяхме да стигнем по-бързо.

— Гуендолин, явно все още не си проумяла, че в бъдеще няма да ти се отдадат много възможности да напускаш острова! — В гласа му се прокраднаха нотки на горчивина. — Или дори града. Вместо да те водят на почивка в Шотландия, семейството ти е трябвало да ти покаже света. Но за това сега вече е късно. По-добре свикни с мисълта, че всичко, за което си мечтала, ще можеш да го видиш само чрез Гугъл карти.