Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 53

— Капитан Уестфол не дойде на тренировките тази сутрин — рече тя. Нямаше да стане нищо лошо, ако го признаеше.

— Нокс Оуън — протегна ръка той.

— Знам кой си — отвърна тя, но въпреки това я стисна. Имаше здрава хватка, а ръцете му бяха загрубели. Явно бе видял доста от живота.

— Това е прекрасно. Чувствам се невидим с онова говедо дето се хвали по цял ден. Всеки ден.

Той кимна с брадичка към Каин, който бе застанал в центъра на арената и разгледаше огромните си бицепси.

На ръката му блещукаше голям пръстен с черен камък. Бе странно, че го носи по време на тренировката.

— Видя ли Верин? — продължи Нокс. — Стори ми се, че ще повърне. Той посочи към устатия крадец, когото Селена искаше да пребие. Обикновено Верин бе плътно до Каин и се подиграваше на останалите. Сега обаче бе застанал до прозореца с изцъклени очи и пребледняло лице.

— Чух го да говори с Каин — обади се плах глас зад тях. Видяха Пелор, най-младия сред асасините, да стои наблизо.

Бе прекарала един ден да го наблюдава. Тя се правеше на посредствена, но той наистина бе такъв и се нуждаеше от упражнения.

„Какъв убиец само... та гласът му още мутира! Как са го пуснали тук?"

— И какво каза? — пъхна ръце в джобовете си Нокс. Дрехите му не бяха парцаливи като на останалите, а самият факт, че бе чувала името му, означаваше, че наистина е бил добър крадец в Перант. Луничавото лице на Пелор пребледня.

— Намерили Бил Частейн Окоядеца мъртъв тази сутрин.

Шампион бе убит. При това изпечен главорез!

— Как е умрял? — попита тя.

Пелор преглътна.

— Верин каза, че гадно. Все едно някой го е изкормил. Попаднал е на тялото по пътя насам.

Нокс прокле под нос, а Селена огледа останалите шампиони. Всички бяха притихнали и се бяха събрали на шепнещи си групички. Историята на Верин се разпространяваше бързо.

— Каза, че тялото на Частейн било на кайма — продължи Пелор.

Тя усети как я полазват тръпки, но само поклати глава. Точно тогава един страж влезе и им предаде нарежданията на Бруло да тренират каквото и както поискат. Почувствала нужда да се разсее, тя се отправи към купчината оръжия, без да си направи труда да каже довиждане на Нокс и Пелор, и взе метателните ножове.

Зае място до мишените за стрелба с лък. След малко Нокс се присъедини към нея и започна да се цели с ножове. Улучваше втория кръг и никога не приближаваше центъра. Ножовете видимо не му се удаваха като лъка.

Тя изтегли кинжал от колана си. Кой би могъл да убие някой от шампионите така брутално? И как се бе измъкнал, ако тялото наистина е било около залата? Замъкът гъмжеше от стражи.

Ден преди първото изпитание имаше мъртъв шампион. Дали с това нямаше да започне серия убийства?

Тя се съсредоточи върху малкото черно петно в центъра на мишената. Успокои дишането си и вдигна ръка, след което отпусна китката си. Шумът от останалите шампиони заглъхна. Тъмнината на мишената я погълна. Тя въздъхна и хвърли кинжала.

Острието проблесна като падаща звезда от стомана и тя се усмихна мрачно. Бе улучила центъра.

Зад нея Нокс изпсува цветисто, когато кинжалът му улучи третия кръг. Усмивката й се разшири още повече, въпреки разкъсания труп, който лежеше някъде в замъка.