Читать «Огнената наследница» онлайн - страница 23

– Това са дребни рани, но трябва да ги наглеждате. – Сорша изхвърли окървавената вода в мивката в задната част на стаята. – Няма нужда да идвате чак до долу, Ваше Височество. Само се обадете. С радост ще се погрижа за вас. – Тя направи реверанс с лекотата на опитен танцьор.

– Ти си отговаряла за южното крило през цялото това време?

Въпросът във въпроса бе достатъчно ясен: Всичко ли си виждала? Всяко смъртоносно нараняване?

– Ние имаме записки за пациентите – отвърна тихо Сорша, така че никой, случайно минал по коридора, да не може да я чуе, – но понякога забравяме да отбележим всички.

Не бе казала на никого за видяното и за нещата, които не си пасваха. Дориан се поклони в знак на благодарност и излезе от стаята. Колко ли още хора имаше, които бяха видели повече, отколкото показваха? Дори не искаше да знае.

За радост, когато престолонаследникът напусна катакомбите, пръстите на Сорша вече бяха спрели да треперят. По милостта на Силба, богинята на лечителите и носителката на мира – а също и на милостивата смърт, – тя бе успяла да им попречи да треперят и докато го превързваше.

Сорша се облегна на масата и въздъхна тежко. Нямаше нужда да превързва раните. Бе постъпила егоистично и глупаво с желанието си да задържи красивия принц до себе си колкото се може по-дълго.

А той дори не знаеше коя е.

Бе назначена за лечител преди година. Бяха я викали безброй пъти, за да се погрижи за раните на принца, капитана и тяхната приятелка. Но престолонаследникът нямаше и представа коя е в действителност.

Не го бе излъгала, че не е записала нараняванията им. Но помнеше всичко, особено случката преди месец, когато тримата се бяха появили мръсни и окървавени, а кучето на момичето бе ранено. Нямаше обяснение. Никой не каза нищо.

А момичето, тяхната приятелка...

Кралският шампион. Ето коя бе тя. Любовница на принца и капитана. Сорша бе помогнала на Амити да се погрижи за младата жена след жестокия дуел за титлата. Понякога проверяваше момичето и виждаше как принцът я държи за ръката в леглото ù.

Правеше се, че това няма значение, понеже престолонаследникът бе известен женкар... но сърцето ù пак се свиваше. После нещата се промениха, след като момичето бе отровено с глориела и при нея остана капитанът. Капитанът, който се бе държал като звяр в клетка, обикаляше стаята и опъваше нервите и на самата Сорша. Не бе изненада, че след няколко седмици прислужницата на момичето Филипа бе дошла с молба за контрацептивна отвара. Филипа не бе казала за кого, но Сорша не бе идиот.

Когато посети капитана седмица след това и той бе с одрано лице и мъртъв поглед, Сорша разбра всичко. Схвана какво е станало и последния път, когато принцът, капитанът, момичето и кучето бяха дошли целите в кръв. Каквато и връзка да бе имало между тримата, си бе отишла.

Особено от страна на момичето. Селена. Бе чула името ù по случайност, когато мислеха, че вече бе излязла. Селена Сардотиен. Най-великият асасин в света, вече и кралски шампион. Още една тайна, която Сорша щеше да опази, без да я молят.

Тя бе невидима. И повечето дни бе доволна от това.