Читать «Огнената наследница» онлайн - страница 20

Видя, че баща му го гледа. Утринното слънце минаваше през изкривената стъклена стена и правеше всеки белег и всяка бръчка по лицето му още по-отвратителни.

– Днес ще забавляваш Едион Ашривер.

Дориан се постара да запази спокойствие, доколкото бе възможно.

– Мога ли да попитам защо?

– След като генерал Ашривер не успя да доведе хората си тук, има свободно време в очакване на Гибелния легион. Ще е добре и за двамата да се сближите – особено предвид скорошния избор на приятели, който направи.

Студената ярост на магията полази по гръбнака му.

– При цялото ми уважение, татко, имам две срещи, за които да се приготвя, и...

– Това не е молба – продължи да яде баща му. – Генерал Ашривер е уведомен. Ще го намериш пред покоите си по обяд.

Дориан знаеше, че трябва да си замълчи, но попита:

– Как може да търпиш Едион? Защо го остави жив? Че и генерал?

Не можеше да спре да се чуди на това още от пристигането на нахалника.

Баща му се усмихна хитро.

– Гневът на Едион е полезно оръжие, а и той умее да държи народа си под контрол. Няма да рискува да ги избия, не и след като му отнех толкова много. Обуздал е много потенциални бунтове на север заради този си страх. Той знае, че именно неговият народ – обикновените хора – ще пострада първи.

Дориан не можеше да повярва, че е кръвен роднина с толкова жесток човек. И все пак каза:

– Въпреки това е изненадващо, че държиш генерала едва ли не като заложник, почти роб. Не е ли малко опасно да го управляваш само чрез страха му?

Наистина, той се запита дали баща му е казал на Едион за мисията на Селена във Вендлин – родината на неговия род, където братовчедите му от дома Ашривер продължаваха да управляват. Макар че Едион се хвалеше с многото си победи срещу бунтовниците и се държеше все едно притежава половината империя... Колко ли помнеше от роднините си отвъд морето?

– Имам си начини да държа Едион на къс повод – отвърна кралят, – а дързостта му ме забавлява. – Той кимна с брадичка към вратата. – Няма обаче да ми е забавно, ако закъснееш за срещата с него.

И просто така го прати на Вълка.

Въпреки опитите на Дориан да покаже на Едион менажерията, кучкарника, конюшните и дори проклетата библиотека, генералът искаше само едно – да се разхожда из градините. Твърдеше, че е неспокоен и преял след предишната нощ, но усмивката му към Дориан подсказваше друго.

Едион не си направи труда да разговаря с него, прекалено зает да си тананика мелодии и да оглежда различните жени, покрай които минаваха. Свали полуцивилизованата си маска само веднъж, когато вървяха по тясна пътека, опасана с високи розови храсти – великолепни през лятото, но смъртоносни през зимата – и стражите се завъртяха и за миг застанаха с гръб към тях. Толкова трябваше на Едион, за да спъне Дориан в един от трънаците, без да спира да си тананика.

Само бързата реакция спаси принца от това да издере лицето си, но плащът му стана на парцали, а ръката го заболя. Когато стражите минаха през ъгъла и застанаха пред двамата, за да не достави удоволствие на генерала, като съска от болка и оглежда раните си, Дориан прибра замръзналите си пръсти в джобовете.