Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 63

ГЛАВА 7

На следващия ден Ший се събуди по обяд. Ярката слънчева светлина струеше в полуотворените му очи с пареща острота, докато лежеше по гръб във високата трева. В началото не можеше да си спомни нищо от предишната вечер, освен че той и Флик бяха разделени от Мениън в Черните дъбове. Още полуспящ Ший се подпря на лакът, огледа се сънливо и видя, че се намира в открито поле. Зад него се издигаха зловещите Черни дъбове. Знаеше, че след като беше загубил Мениън, беше успял някак да намери пътя си през ужасяващата гора, преди да припадне от изтощение. Не можеше да си представи откъде беше събрал сили, за да стигне до края на прехода. Не можеше дори да си спомни как се е измъкнал от безкрайната гора и как е стигнал до покритата с трева равнина, която сега съзерцаваше. Цялото изживяване му се струваше толкова далечно, че потърка очи и въздъхна със задоволство, отпуснал се в топлината на слънцето и свежия въздух. За пръв път от дни наред гората Анар му се струваше достижима.

Изведнъж си спомни за Флик и се огледа тревожно за брат си. Минута по-късно забеляза набитата му фигура, потънала в сън на няколко ярда от нега Ший стана бавно, протегна се лениво и потърси с очи торбата си. Наведе се и започна да рови в съдържанието й, докато накрая напипа торбичката с камъните на елфите и се увери, че те все още са у него. После вдигна торбата, запъти се към брат ся и леко го побутна. Флик се размърда неохотно, явно недоволен, че някой смущава съня му. Наложи се Ший да го разтърси няколко пъти, докато той с нежелание отвори очи и ги присви недоволно. Като видя брат си, седна и бавно се огледа.

— Хей, успяхме! — възкликна той. — Но как, не знам. Не ся спомням нищо от момента, в който загубихме Мениън. Спомням си само че вървяхме и вървяхме. Имах чувството, че краката ми ще окалят.

Ший се усмихна кисело, кимна и го потупа по гърба. Изпита известно чувство на благодарност, когато си спомни за всичко, което бяха изживели. Преминали бяха през толкова трудности и опасности, а Флик все още можеше да се шегува. Внезапно го обзе силна обич към него като към истински брат и, въпреки че нямаха кръвна връзка, го почувства по-близък от роден брат заради искреното му приятелство.

— Дотук се справихме добре — усмихна се той — ще се справим и с останалата част от пътя, ако успея да те вдигна от земята.

— Подлостта на някои хора е безгранична — Флик поклати скептично глава с привидно възмущение и с мъка се изправи на крака. Погледна въпросително Ший — Мениън…?

— Загубихме го… Не знам къде.

Флик отвърна поглед. Усети горчивото разочарование на брат си, но не искаше да признае пред себе си, че не им беше по-добре без принца планинец. Инстинктивно изпитваше недоверие към Мениън, но той беше спасил живота му в гората, а това беше нещо, което Флик не можеше да забрави лесно. Позамисли се малко и после потупа брат си по рамото.