Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 38

Тери Брукс

Флик, разбира се, беше предубеден. Не одобряваше Мениън Лий и всичко, което той представлява. Не го харесваше още от времето, когато се срещнаха пет години по-рано. Единствен син на семейство, което управляваше високото планинско кралство, Мениън беше прекарал целия си живот, хвърляйки се от едно смахнато приключение на друго. Никога не беше изкарвал сам прехраната си, и, доколкото Флик знаеше, никога не се беше занимавал с нещо по-смислено. По-голяма част от времето си прекарваше в лов и борба, занимания, които трудолюбивите жители на Вейл считаха за безделничене. Поведението му също беше смущаващо. Нищо свързано с живота, със семейството, с родното му място или със страната му, нямаше някакво особено значение за него. Планинецът се носеше в живота като облак в чисто небе, без да се докосва до нещо, без да оставя някаква диря след себе си. Заради това негово лекомислено отношение към живота едва не загинаха преди една година в Черните дъбове. Но Ший го харесваше. И с присъщата си вятърничавост, планинецът му отговаряше с истинска привързаност. Но Флик изобщо не беше убеден, че това е приятелство, на което може да се разчита. И ето че сега брат му предлагаше да поверят живота си в ръцете на човек, който няма понятие от отговорност.

Премисляше положението и се чудеше какво можеше да направи, за да предотврати неизбежното. Накрая реши, че най-добре ще бъде да не изпуска Мениън от очи и да предупреди Ший, възможно най-тактично, ако се усъмни, че правят нещо нередно. Ако сега отблъсне брат си от себе си, по-късно няма да може да се противопоставя на лошите съвети на принца на Лий.

Когато пътниците най-после стигнаха до бреговете на река Рапахаладран, беше късен следобед. Ший го води надолу по брега на реката близо миля, докато накрая стигнаха до място, където коритото на реката се стесняваше значителна спряха и се загледаха в простиращите се отвъд гори. След около час слънцето щеше да залезе, а Ший не искаше нощта да ги свари на отсамния бряг. Щеше да се чувства в по-голяма безопасност, ако реката лежеше между него и преследвачите. Обясни това на Флик, който се съгласи, и двамата се заловиха да правят малък сал с помощта на ръчните си брадви и ловните ножове.

Салът щеше да бъде малък, колкото за вързопите и дрехите км. Нямаше достатъчно време да направят по-голям, затова трябваше да преплуват реката, като теглят нещата си.

Свършиха набързо работата, свалиха вързопите и дрехите си, привързаха ги в средата на сала и нагазиха в студените води на Рапахаладран. Течението беше бързо, но не и опасно по това време на годината. Пролетното топене на ледовете беше приключило. Единственият проблем беше да намерят подходящо място за слизане край високите брегове на отсрещната страна. Течението ги отнесе на около половин миля надолу. Когато бяха почти прекосили реката, видяха, че са близо до тясно заливче на отсрещния бряг, където можеха лесно да слязат на сушата. Измъкнаха се от студената вода, треперещи във въздуха на ранната вечер и след като извлякоха рала, бързо се изсушиха и облякоха. Всичко това трая малко повече от час. Слънцето вече се беше скрило зад високите дървета. Оставило беше след себе си само слаби червеникави отблясъци, които осветяваха следобедното небе до падането на здрача.