Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 23

Младежите се спогледаха и кимнаха с разбиране, въпреки че щеше да им бъде трудно да се преструват, че нищо не се е случило. Аланон стана мълчаливо, протегна високото си тяло, за да отпусне схванатите си мускули. Братята се надигнаха заедно с него и стояха мълчаливо, докато той ги гледаше отвисоко.

— Легендите и митовете, които не са съществували вчера, ще съществуват утре. Силите на злото, безсърдечни и коварни, дрямали векове наред, отново ще се пробудят. Призракът на Господаря на магиите е започнал да се появява в Четирите земи.

И изведнъж млъкна.

— Нямах намерение да бъда груб с теб — усмихна се той кротко и неочаквано — но ако това се окаже най-лошото от всичко, което предстои да се случи, би трябвало наистина да си щастлив. Изправен си пред голяма и реална опасност, и това съвсем не е приказка, която можеш да отминеш с насмешка. Ще научиш за живота много неща, които няма да ти харесат.

Замълча. Приличаше на висока сива сянка, която се открояваше на зеления фон на далечните възвишения, с плащ, грижливо прибран до мършавата му фигура. Една огромна ръка се протегна и стисна силно слабото рамо на Ший. После Аланон се обърна и си отиде.

ГЛАВА 3

Аланон остави братята да си говорят тихо, седнали зад постройката и се прибра в стаята си. Накрая Ший и Флик се заловиха за всекидневните си задължения и малко след това бяха изпратени по поръчки. Напуснаха Вейл и се запътиха към северния край на долината, а когато се върнаха, вече беше тъмно. Забързаха се към столовата с надеждата, че ще намерят историка, за да продължат с въпросите си. Него обаче го нямаше. Седнаха да вечерят, и преди да бяха успели да си поговорят за случилото се през следобеда, се появи баща им. След вечерята прекараха почти цял час в чакане, но той не се повяваше. Решиха да отидат в стаята на Аланон. Флик нямаше никакво желание да търси загадъчния странник, особено след срещата им предишната нощ на пътя за Вейл. Ший обаче беше толкова настойчив, че накрая брат му се съгласи да го придружи, като си помисли, че ще бъде по-безопасно ако са двамата.

Когато стигнаха до стаята, видяха че е отключена, а високият скитник си беше отишъл. Всичко изглеждаше непокътнато, сякаш никой не беше влизал. Бързо обиколиха страноприемницата и околностите, но не откриха Аланон. По неизвестни причини той беше напуснал Шейдската долина. Ший не скри яда си, че Аланон си е тръгнал, без дори да се сбогува, но в същото време усещаше, че се е освободил от наставничеството на историка. Флик също се радваше, че човекът си е отишъл. Докато седяха с Ший пред огнището в големия салон, той се мъчеше да убеди брат си, че това е за добро. Не на всичко повярвал във фантазьорския разказ на историка за войните в Северната земя и за Меча на Шанара, но дори и да имало нещо вярно в цялата тази история, безспорно частта за произхода на Ший и за заплахата от Брона била просто абсурдна, нелепа измислица.