Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 22

Ший кимна разсеяно на обяснението на високия мъж, недоумяващ и все още невярващ. Флик гледаше брат си така, сякаш го виждаше за пръв път.

— Какво означава всичко това? — попита той припряно Аланон.

— Това, което ти казах, е известно и на Господаря на мрака, макар че той все още не знае къде живееш, нито пък кой си. Но пратениците му щете открият, рано или късно. А когато това стане, ти ще бъдеш унищожен.

Ший вдигна рязко глава и погледна ужасено Флик, спомняйки си разказа му за огромната сянка, която видял в края на Вейл. Брат му изстина, когато се сети за невероятния ужас, който беше изпитал.

— Но защо? — бързо попита Ший. — Какво съм направил, че |да заслужа такава участ?

— Трябва да узнаеш много неща Ший, преди да можеш да разбереш отговора на този въпрос — отвърна Аланон. — А сега нямам време да ти обясня всичка Трябва да вярваш, когато ти казвам, че си потомък на Джърл Шанара, че в теб тече елфска кръв и че семейство Омефорд те е отгледало. Ти не си единственият син на рода Шанара, но си единственият, който |все още е жив. Другите бяха елфи. Лесно бяха открити и унищожени. Господарят на мрака не те е открил досега, защото не е знаел, че има един син наполовина елф, който живее в Южната земя.

Но помни това, Ший. Силата на Меча е неограничена. Той е причина за големия страх, в който Брона живее. Единствената сила, на която той не може да удържи. Легендата за Меча е мощен талисман в ръцете на расите и Брона възнамерява да сложи край на легендата. Ще направи това, като унищожи целия род Шанара, за да няма син, който да излезе насреща му в да извади Меча срещу него.

— Но аз дори не бях чувал за Меча — възрази Ший. — Дори не знаех кой всъщност съм и нищо за Северната земя, нито…

— Няма значение — прекъсна го остро Аланон. — Ако беше мъртъв, нямате да има никакво съмнение кой си.

Гласът му заглъхна в уморен шепот. Отново се обърна да погледне далечните планински върхове зад очертанията на |високите брястове. Ший легна бавно на меката трева и впери поглед в бледосиньото небе на късната есен, изпъстрено с нежните снопчета на перест бял облак, който се приближаваше от високите хълмове. Изпита няколко приятни минути, в които присъствието на Аланон и заплахата от смърт потънаха в сънливата топлина на следобедното слънце и в свежия мирис на извисяващите се около тях величествени дървета. Затвори очи и се замисли за живота си във Вейл, за плановете, които бяха правили с Флик, за надеждите за бъдещето им. Всичко щеше да отиде на вятъра ако това, което му бяха казали, е истина. Лежеше тихо и размишляваше за тези неща. Накрая седна, подпрян на ръце.

— Не знам какво да мисля — проговори бавно той. — Толкова въпроси имам към теб. Объркан съм от възможността да съм някой друг, а не от рода Омсфорд, някой, застрашен да бъде убит от ръцете на… един мит. Какво предлагаш да направя?

Аланон за пръв път се усмихна сърдечно:

— Засега не прави нищо. Не се намираш в непосредствена опасност. Помисли върху това, което ти казах, а за последиците ще говорим по-късно. Тогава ще съм щастлив да отговоря на всичките ти въпроси. Но не казвайте това на никой друг, дори на баща ви. Дръжте се така, сякаш никога не е имало такъв разговор, преди да имаме възможност да изчерпим въпросите докрай.