Читать «Елфите на Шанара» онлайн - страница 36

— Вие мислите, че елфите имат нещо общо с това — заключи тя.

— Трябва да помисля върху това — каза той, свивайки устни. — Сигурно има нещо-общо с възстановяването на магията, с връщането им към старите методи. Малцината, с които съм разговарял, не признаха нищо. Това беше преди десет години. Мисля дори преди повече. Те твърдяха, че всичко се причинявало от вулкана и от промените в почвата и климата. Представете си. — Той обезоръжаващо се усмихна. — Така стоят нещата, нали разбирате. Никой не иска да каже истината. Всеки си пази тайните. — Тайгър Тай направи пауза, за да се почеше по брадичката — Да вземем например вас. Едва ли ще ми кажете какво се е случило там при Летящото крило, нали? Докато чакахте да забележа вашия огън. Той наблюдаваше лицето й. — Доста бързо схващам нещата. Не пропускам почти нищо. Както вашия грамаден приятел там, покрит целия с превръзки. Издраскан и покрит с белези от една битка — скорошна и тежка. Вие самата имате няколко белега. А там, върху скалите, видях черен белег, като оставен от някакъв много силен огън. Не там, където обикновено гори сигналният огън; белегът беше нов. Самата скала беше одраскана доста зле на едно или две места. От влачене на желязо, мисля. Или от нокти.

Рен неволно се усмихна. Тя започна да наблюдава Тайгър Тай с възхищение.

— Вие сте прав — каза Рен. — Наистина почти нищо не ви убягва. Имаше битка, Тайгър Тай. Нещо ни преследваше седмици наред — едно създание, което нарекохме Шадуин. — Тя мигновено забеляза по очите му, че знае за какво става дума. — Създанието ни атакува, когато запалихме сигналния огън. Ние го унищожихме.

— Наистина ли? — попита, подсмърчайки, дребният мъж. — Само вие двамата. Цял Шадуин. Аз зная това-онова за Шадуина. Доколкото разбирам, за унищожаването му е необходимо нещо специално. Огън, може би. Онзи огън, който идва от Елфова магия. От нея е изгоряла скалата, нали така?

Той чакаше.

— Може би — — отвърна Рен, кимайки бавно.

Тайгър Тай се наведе напред.

— Вие приличате на елфите, нали, мис Рен? И вие сте от рода Омсфорд. Вие също притежавате магия.

Той каза това тихо, неуверено и в очите му се появи любопитство. Той, разбира се, отново беше прав. Тя притежаваше магия. Откакто бе открила това, избягваше да мисли за него, защото в противен случай трябваше да поеме отговорността за притежаването и използването й. Рен продължаваше да си казва, че Елфовите камъни всъщност не й принадлежат и че тя е само техен пазител, при това не по свое желание. Да, те бяха спасили живота на Гарт. И нейния собствен. Да, тя беше благодарна. Но тяхната магия беше опасна. Всеки знаеше това. Цял живот я бяха учили да бъде самостоятелна, да разчита на своите инстинкти и на наученото, като помни, че оцеляването зависи от собствените й способности и мислене. Не искаше уповаването на магията на Елфовите камъни да подкопае това.