Читать «Елфите на Шанара» онлайн - страница 33

Тайгър Тай се взира дълго и изпитателно в нея, хвърли един поглед на Гарт и вдигна ръце.

— Тогава, добре! — Той я погледна намръщено. — Ще ви закарам! Само до бреговата линия, искам да кажа, защото, за разлика от вас, съм добър и уплашен и не ми харесва да рискувам живота си или този на Дух, само за да задоволя вашето любопитство!

Рен срещна хладно неговия поглед.

— Това няма нищо общо със задоволяването на моето любопитство, Тайгър Тай — възрази тя. — И вие го знаете.

Той приближи обгарялото си от слънцето лице само на няколко инча от нейното.

— Може би — каза той. — Но първо ме чуйте. Искам да ми обещаете, че след като видите това, за което сте тръгнала, вие ще преосмислите цялата тази работа. Защото, въпреки факта, че малко не ви достига здрав разум, аз тъй да се каже ви харесвам и не бих искал да разбера, че ви се е случило нещо лошо. Работата няма да се окаже такава, каквато си мислите. Ще се уверите достатъчно скоро. И така, обещайте ми. Съгласна ли сте?

— Съгласна съм — потвърди тържествено Рен, кимайки с глава.

Тайгър Тай стоеше с ръце на хълбоците, като самото предизвикателство.

— Качвайте се тогава — измърмори той. — Нека приключим с тази работа.

ГЛАВА V

Тайгър Тай бързаше да отлети, но беше принуден да чака почти цял час, докато Рен и Гарт се върнат долу в долината и съберат вещите и оръжията, които щяха да носят със себе си при своето пътуване и да се погрижат за конете си. Конете бяха вързани, а Гарт отпусна толкова въжето, че да могат да пасат и пият вода, когато имат нужда. Долината предлагаше достатъчно трева и вода за оцеляването на конете, а те бяха обучени да не бродят. Рен прегледа провизиите им, избирайки това, което беше нужно и преносимо. Повечето от техните запаси бяха обременителни и тя ги прибра на сигурно място до завръщането им. Ако изобщо се върнем, помисли мрачно Рен. Какво бе направила тя? Съзнанието й работеше с размаха на поръчението, което изпълняваше и тя бе принудена да се запита, макар и потайно, наум, дали после няма да съжалява за своята безразсъдност.

Върнаха се отново при скалите, където Тайгър Тай ги очакваше нетърпеливо. Заповядвайки на Дух да не мърда, той помогна на Рен и на Гарт да се покатерят върху гигантската птица и да се закрепят с ремъците на хамута. Там имаше примки за стъпалата, възлести дръжки за ръцете и закрепване за кръста — конструирани така, че да ги задържат безопасно на местата им. Летящият ездач употреби доста време да им обяснява поведението на Рока в полет и как ще се чувствуват те по време на него. Той даде на двамата по парченце горчив на вкус корен за дъвчене, като каза, че той ще ги предпази от прилошаване.

— Не че двойка опитни ветерани на скитническия живот биха се стреснали от което и да е от тези неща — смъмри ги шеговито той и пусна една крива усмивка, която бе по-лоша от намръщеното му изражение.

Тайгър Тай се покатери на мястото пред тях, настани се удобно, сложи кожените си ръкавици ц без предупреждение извика и потупа Дух по врата. Гигантската птица изкряка в отговор, разпери крила и се издигна във въздуха. Те се отделиха от края на скалите, спуснаха се рязко надолу, уловиха едно въздушно течение и се издигнаха към небето. Рен почувствува, че стомахът й се обръща. Тя затвори очи, опитвайки се да потисне това чувство и после отново ги отвори, усещайки, че Тайгър Тай гледа през рамо към нея и се усмихва. Тя му се усмихна храбро в отговор. Дух полетя хоризонтално над Синия разлив, едва движейки крилата, носейки се по вятъра. Бреговата линия зад тях ставаше все по-малка, после очертанията й се загубиха. Скоро тя не беше нищо повече от една тънка тъмна линия на хоризонта.