Читать «Елфите на Шанара» онлайн - страница 23

Рен се облегна назад разочарована. Тя вече знаеше всичко, което Гарт й разказа. Беше й го казвал и преди. Стисна гневно устни. Трябваше да има още нещо — — нещо, което да й даде представа откъде беше дошла и защо трябва тя да носи Елфовите камъни.

Гарт, какво още не си ми казал? — попита отново тя, вече по-настойчиво.

— Нещо за моята майка? Знаеш ли, аз я сънувах. Видях лицето й. Кажи ми какво криеш!

Лицето на грамадния мъж беше безизразно, но в очите му се четеше болка. Рен почти се пресегна, за да го успокои, и само желанието да научи истината я възпря. Гарт се взираше дълго време в нея, без да отговори. После пръстите му й казаха накратко със знаци.

Аз не мога да ти кажа нищо, което ти сама не момееш да видиш.

— Какво искаш да кажеш? — трепна тя.

Ти имаш черти на елф, Рен. По-силно изразени отколкото на който и да е Омсфорд. Защо мислиш, че това е така?

Тя поклати глава. Не бе в състояние да отговори.

На челото на Гарт се появиха бръчки.

Защото твоите родители, и двамата, бяха елфи.

Рен се взираше, невярваща, в него. Тя изобщо не си спомняше родителите й да са приличали на елфи и винаги беше мислила за себе си като за обикновено момиче Скитник.

— Откъде знаеш това? — попита го смаяна тя.

Каза ми човек, който ги е видял. Беше ми казано също, че за теб би било опасно да знаеш.

— Но сега все пак предпочете да ми го довериш, така ли?

Гарт сви рамена, като че ли да каже: Какво значение има това след тази случка? В каква по-голяма опасност би могла да изпаднеш, ако знаеш? Рен кимна. Нейната майка бе Скитник, а нейният баща Омсфорд. Но и двамата бяха елфи. Как беше възможно това? Скитниците не бяха елфи.

— Сигурен ли си в това? — попита тя. — Елфи, не човеци с елфова кръв, а елфи?

Гарт кимна категорично и добави със знаци: Това беше много ясно.

За всеки, освен за мен, помисли тя. Как беше се случило така, че нейните родители да са елфи? Никой от фамилията Омсфорд не беше елф, а само елфов потомък с някакъв процент елфова кръв. Означаваше ли това, че нейните родители бяха живели с елфите? Означаваше ли това, че те бяха произлезли от тях и че Аланон изпрати, нея да търси елфите, защото самата тя е една от тях?

Рен погледна встрани, завладяна за момент от загадките. Тя видя отново лицето на своята майка, както й се яви в съня — едно момичешко лице от расата на Човека, а не на елфа. Тази част от нея, която беше елф, тези по-характерни черти, не бяха доказателство. А може би тя просто бе пропуснала да ги забележи? Ами нейният баща? Странно, мислеше тя. Той никога не изглеждаше много важен в нейните размишления, никога не се чудеше толкова какъв ли е бил, просто не й изглеждаше така реален и тя нямаше представа защо. Той беше за нея без лице. Беше невидим. Рен отново погледна Гарт. Той търпеливо чакаше.

— Ти не си знаел, че оцветените камъчета са били Елфови камъни, така ли? — попита за последен път тя. — И си нямал представа какво представляват?

Да.

Ами ако ги бях изхвърлила? — запита се сърдито Рен. Как щеше да се осъществи тогава съдбата, отредена й от нейните родители (които и да бяха те)? Но тя знаеше отговора на този въпрос. Никога не би се отказала от оцветените камъчета, които бяха единствената й връзка с нейното минало и всичко, което трябваше да й напомня за родителите. Нима са разчитали на това? Защо всъщност й бяха дали Елфовите камъни? За да я предпазват ли? От какво? От Шадуините? От нещо повече ли? От нещо, което дори не е съществувало, когато тя се е родила?