Читать «Елфите на Шанара» онлайн - страница 22

Накрая Рен вдигна ръцете си и започна да прави знаци.

Знаеше ли за Елфовите камъни? попита тя. Погледът на Гарт беше спокоен. Не.

Нито че те са истински, нито какво могат да правят, нищо?

Не.

Тя изучава лицето му известно време без да се помръдне. После бръкна в своята туника и извади кожената торбичка, закачена на шията й. Когато се втурна да помогне на Гарт, Рен пусна Елфовите камъни обратно вътре в нея. Питаше се дали се бяха трансформирали отново, дали бяха възвърнали стария си вид на оцветени камъчета, каквито бяха някога. Рен се питаше, дали пък всичко не й се бе привидяло. Тя обърна торбичката наопаки и я изтърси върху дланта си.

Отвътре се изтърколиха три светлосини камъка. Това вече не бяха боядисаните камъчета, блещукащите Елфови камъни — тези, които бяха дадени на Ший Омсфорд от Аланон преди повече от петстотин години и оттогава насам принадлежаха на фамилията Омсфорд. Тя се взираше в тях, омаяна от красотата им и изпълнена със страхопочитание при мисълта, че трябва да ги съхранява. Рен потрепери при спомена за тяхната сила.

Гарт, прошепна тя, поставяйки Елфовите камъни в скута си. Пръстите й се движеха.

— Ти сигурно знаеш нещо. Няма начин. Аз съм била поверена на твоите грижи, Гарт. Елфовите камъни са били с мен още тогава. Кажи ми. Откъде са дошли в действителност?

Ти вече знаеш. Дадоха ти ги твоите родители.

— Разкажи ми за тях. Всичко. Криеш нещо, Гарт. Винаги си крил. Аз вече трябва да зная. Кажи ми.

Мургавото лице на Гарт беше застинало, макар, че то всъщност се колебаеше. После й каза със знаци, че майка й била от Скитниците, а баща й — от фамилията Омсфорд. Двамата я оставили при Скитниците, когато била още бебе. Той й каза, че последното нещо, което направили преди да си отидат, е било да окачат на врата й кожената торбичка с цветните камъчета.

— Ти не си виждал майка ми или баща ми, така ли?

Гарт поклати глава. Него го нямало, когато те дошли, а когато се върнал, те вече си били отишли. И никога не се завърнали. Рен е била заведена в Сенни дол, за да бъде отгледана от Джерълън и Мириан Омсфорд. Когато навършила пет години, Скитниците си я взели обратно. Такова е било споразумението с фамилията Омсфорд. За това са настоявали нейните родители.

— Но защо? — прекъсна го озадачена Рен.

Гарт не знаеше. На него никога не му било казвано с кого е сключено споразумението от страна на Скитниците. Тя била поверена на неговите грижи от един по-възрастен член на семейството, мъж, умрял скоро след това. Никой никога не е обяснявал защо трябва да я обучава, казали му само какво да направени. Тя трябвало да стане по-бърза, по-силна, по-умна и с по-добри възможности за оцеляване от който и да е от тях. Гарт бил длъжен да я направи такава.